Кой какво каза и кой какво чу: фактите зад поредното недоразумение с Турция

В събота, 11 май, по време на откриване на ново производство на турската компания за каучокови компоненти за автомобили „Теклас“ в Кърджали, посланикът на Турция Хасан Улусой направи следното изказване:

„Както ви е известно, когато турските фирми инвестират тук, те искат да наемат български граждани, които освен български владеят и турски език. В тази връзка, смятам, че колкото е по-голям броят на българските граждани, които редом с български, владеят и правилен устен и писмен турски език, толкова повече това ще насърчи турските инвестиции в страната. Пожелавам усилията на българските власти за надлежното изучаване на турски език от страна на българските граждани и най-вече на сънародниците ни, да продължат, и бих искал да подчертая, че сме готови на сътрудничество в тази насока.“

„Пожелавам усилията на българските власти за надлежното изучаване на турски език от страна на българските граждани и най-вече на сънародниците ни, да продължат“.
Това изказване провокира остра реакция от страна на представители на властта и лидери на политически партии.

Премиерът Бойко Борисов, който също присъства на откриването на завода, коментира веднага след това пред журналисти, че не е работа на посланика да дава такива съвети.

„На един такъв празник (11 май е денят на Св. Св. Кирил и Методи – б.р.) да кажеш на една държава задължително да изучава език, при положение, че ние сме се произнесли в парламента ясно и точно: който желае, може да учи турски по всякакъв начин. Може да учат и в Турция български, който желае”, каза министър-председателят. Борисов обясни, че е разбрал изказването по един начин, а медиите по друг, и ще потърси отговорност от посланика, за да не стават спекулации.

В речта на посланика думата „задължително“ не присъства. Това не попречи на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов също да обяви думите на посланик Улусой за провокация. В пост в социалната мрежа Фейсбук, Каракачанов откри в думите на посланика „промяна на конституцията ни“.

„Ако цената на турските инвестиции у нас е утвърждаване на национални малцинства, промяна на конституцията ни, разбутване на етнически мир и пр., ще кажем на Турция – „Благодаря!“

Лидерът на БСП Корнелия Нинова видя в изказването на турския посланик „опит за чужда намеса във вътрешните работи на България“. Също както премиера Борисов, лидерката на червените чу, че е направено предложение за „задължително“ изучаване на турски език.

Най-далеч в изказването си стигна лидерът на „Воля“ Веселин Марешки, който поиска турският посланик да бъде отзован.

Министерството на външните работи (МВнР) също излезе с позиция по въпроса. От ведомството определиха думите на посланика като „смущаващи“ и изтъкнаха също, че свободното чуждоезиково обучение никога не е било възпрепятствано. По разпореждане на министър Екатерина Захариева посланик Улусой ще трябва да се яви в МВнР в понеделник, за да даде обяснение за изказването си.

В края на март от външно министерство отново привикаха турския посланик, който тогава трябваше да даде обяснение за изказването на министъра на външните работи на Турция Мевлют Чавушоглу, който бе обявил на предизборен митинг, че след натиск българският парламент е променил Закона за вероизповеданията.

От Турското посолство в София излязоха с позиция, в която заявяват, че думите на посланика за „задължителното“ изучаване на турски език в България са били изопачени. Според позицията на посолството този факт, заедно с последвалия отзвук, „са причина за разочарование“.

www.svobodnaevropa.bg Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036