В нашия регион все още е популярен изразът „Да не съм Влайчо“, ако някой попита нещо, което няма откъде да знаеш. Тази фраза не е измислена току така, а има легендарен сред народа първообраз.
[ad id=“225664″]
Феноменът Влайчо Желев, или дядо Влайчо, е роден на 15 август 1894 година в Коньово, Новозагорско. Никой не пише за него приживе, но сред народа дядо Влайчо е изключително популярен. Наричат го Безсребреник, защото не вземал и стотинка, и казват, че ясновидската му дарба била по-силна от тази на Ванга, това твърдят негови близки пред „168 часа“.
Едва 10-годишен, Влайчо предрича Балканската война. Още на 22-23 години си пуска дълги коси и брада като Христос. Тогава го наричат чичо Влайчо, а на 28 години вече от уважение към способностите му се обръщали към него с „Дядо Влайчо“.
Когато войната избухва, обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой – не. Пророкува и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 година. Отказва да носи пушка и да стреля по врага.
[ad id=“263680″]
След завръщането си от фронта става последовател на Петър Дънов. Сам той започва да създава сказки на различни теми, прави първите опити за окултни тълкувания, пише стихове и откровения. Макар че се жени, Дядо Влайчо не живее със съпругата си – отдал се е на целомъдрие.
Силата на дарбата му се отключва след тежко боледуване през 1920 г. Необикновен сън отвежда духа му в бяла мраморна стая, където го очакват учениците на Господ.
През 1938 г. по височайша покана в двореца във Враня Влайчо се среща дори с цар Борис III. Царят живо се интересува дали ще има наследник на трона. Пророкът предрича, че престолонаследникът ще е от мъжки пол.
Легенди се носят и за срещата му с Ванга при Петър Дънов от онези години.
Заради популярността му сред народа комунистическата власт започва да го притеснява още в първите години след 9.09.1944 г. Карат го да се признае за „шарлатанин“ и да се откаже от твърденията, които не са в съгласие с материалистичната марксическа идеология. Амбициозен началник на милицията в Нова Загора дори решил с практически експеримент да докаже, че Влайчо е лъжец. Започнал да пише цифри на гърба на цигарена кутия и карал ясновидецът да ги отгатва. Без колебание феноменът му казал кои са цифрите, а милиционерът само изпсувал и захвърлил кутията.
Пуснали го, но след случката започнали да го следят още по-усилено. Следват обиски и нови задържания, докато накрая му намират вина, че в едно от виденията си през 1947 г. Влайчо предвижда с точност скорошната смърт на Георги Димитров. Въпреки че познал датата, заради това пророчество комунистите го обявяват за народен враг.
[ad id=“236993″]
И ясновидецът попада в шестгодишен ад. Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в концлагер „Белене“. Откаран е там само три месеца след кончината на Вожда – през месец ноември на 1949 г. По свидетелства на бивши лагеристи надзирателите не спирали да го измъчват. Още в самото начало милиционерите го изправят на плаца в центъра на лагера. Времето било доста студено. За назидание дядо Влайчо е съблечен чисто гол пред погледите на останалите лагеристи. След това е вързан за предварително подготвен кол. Плисват върху разтрепераното му тяло кофи с ледено студена вода. Някакъв милиционер-садист, облечен в топла шуба, започва да се подиграва с ясновидеца, отнасяйки се подигравателно към дарбата му, мислейки че страдалецът е шарлатанин. Тракайки със зъби, дядо Влайчо промълвил : „Не си губи времето с мен, а побързай за вкъщи! Там сега имат много по-голяма нужда от теб.“
Милиционерът започва да му се подиграва отново, заявявайки му, че скоро той ще се нуждае от свети Петър. Изглежда този жесток човек е мислел да остави Влайчо да умре. Но тогава дотърчал роднина на садиста и му съобщил, че боледуващото му от месеци дете е починало. Потресен, коравосърдечният надзирател се затичал към вкъщи. Но само след около минута, бегом се връща при клетия мръзнещ – разтрива го и го загръща в топлия си кожух.
Влайчо може би е един от малкото световни феномени, които могат да предсказват и собственото си бъдеще, защото в свои записки пише, че ще се измъкне жив от ада на комунистическите лагери.
През 60-те години в. „Работническо дело“ организира национален конкурс – анкета за ясновидци. Първенец е новозагорецът, докато пророчицата от Рупите остава втора.
Едва тогава комунистическата власт започва да го търси за съвети. Лично Людмила Живкова отива да го пита за съдбата на близките си. Той обаче ѝ разказва мрачни неща както за баща й, така и за бъдещето на страната. Въпреки това ѝ казва, че ще има опит за атентат срещу Тодор Живков, като има предвид организирания от Иван Тодоров-Горуня.
За дарбата му най-добрите свидетелства са от хората, които са пращали многобройни благодарствени писма, съхранени до днес в специален музеен кът, посветен на пророка в родното му село, казват близките на ясновидеца.
Повече от 20 години наследниците му се опитват да надникнат в тайната на агентурните разработки, но досието му остава под ключ в архивите на Сливен, Стара Загора и София.
[ad id=“236999″]
В работата си по книга за феномена Мария Жечева, съпруга на единствения роднина на Влайчо – Жечо Жечев, се е срещала с мнозина свидетели на дарбата на Влайчо:
„Книгата не съм я писала за пари, а само за да се знае за него. За съжаление после я преписаха и романизираха, като са добавени различни неверни неща и измислици. В същото време голяма част от чудесата са истина. Милиционерът в Белене, чието дете е починало е от пазарджишкия край и потвърди случката и пред нас. Началникът на милицията в Нова Загора също свидетелства за това, че го е изпитвал, и накрая от яд е захвърлил кутията с цигари.“
„Беше много скромен, с четвърто отделение, но ни е оставил и своя автобиография. В нея пише: „В Европа Ванга е втора, а първи е – многоточие, явно е искал да каже за себе си – разказва Мария Жечева. – Познаваше всичко. Действително, като отидеше някой при него, той излизаше и го викаше по име. На опашката нямаше ред. Била съм свидетел как казва: „Да влезе Георги от Раднево!“, а хората протестират и ги питам какво става а те казват този Георги дойде сега преди малко и веднага го прие, а ние чакаме. И когато дядо Влайчо излезе от вкъщи и го изпрати, тогава им каза: „Недейте да протестирате, защото този мъж има болна жена и трябва да я отведе веднага до София при определен лекар. Направо познаваше имената на хората и се обръщаше към тях“, разказва Жечева.
„Много интересен е случаят с партизанския командир Чочоолу, който въпреки че не вярва на такива неща, дойде у нас“, споделя още тя. Той търсеше някакво изгубено дете и Чичо му каза, че детето се намира край еди-кое си село в един стар голям кладенец за поливане и отиват и го намират. Чочоолу много се учудил, че наистина има такива познания. Както по-късно един инженер от Стара Загора ми е разказвал, Чочоолу извикал един кореспондент от вестник „Септември“ да опише този случай. След излизането на статията много народ вече тръгна у нас. А на хората, които идваха за помощ, никога не вземаше пари. Даже когато му пращаха пари с писмо, той отговаряше на писмото и връщаше обратно парите с отговора.
Въпреки мъченията в лагерите Влайчо доживява до 87 години. През целия си живот той живеел като аскет – без много ядене, алкохол, цигари, месо и похот. Винаги казвал на хората да се радват на трудностите, защото те са двигател на живота.
[ad id=“225664″]
„Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине“, добавял той.
Говори се, че малко преди да си отиде от този свят през 1981 г., пророкът на народа, както вече го наричали, разказал какво вижда за следващите десетилетия. Той обяснявал, че ще има политическа промяна и комунистите няма да управляват България. Имал видения, че ще има екологично замърсяване, че все повече ще стават районите, в които ще има негодна почва. Затова давал съвети да се ядат повече плодове и зеленчуци, които виреят на високо. По този начин нямало как да поемем от отровите на земята.
