Кой и как зарази старозагорци да заиграят български хорá? Клуб „Хорце“ на 11!

Първият старозагорски клуб за народни танци „Хорце” отпразнува своя 11-и рожден ден!

Всички, които отново заиграха български хорá в Стара Загора, могат само да бъдат благодарни, че това се случи през зимата на вече далечната 2005 година.

Една дейна старозагорка, инженер по професия, занимаваща се понастоящем с хотелиерство, донесе възраждането на фолклора ни и в града под липите. Тази жена е Соня Драгова, на ръст миньонче, но с увличаща енергия, като на исполин. Пътувайки в Западна Европа, в Мюнхен, където живее синът ѝ, тя попаднала случайно на курс по български танци. И представете си – германец обучавал желаещите! Оказало се, че този чужденец е посетил събора в Копривщица и страшно много е харесал нашите стъпки и ритми. Научил няколко хорá и връщайки се у дома, започнал да ги преподава на желаещите.

Няколко интересни факта и спомени за първите дни сподели Соня за ЗАРАТА: Винаги съм обичала да танцувам, харесвам музиката във всичките ѝ жанрове, толкова съм искала да зная стъпките на българските хорá и много често съм изпитвала неудовлетворение, когато засвирят народна музика – хората станат и се уловят на хорото, а аз потропвам отстрани. Изуми ме този германец, който е тръгнал да разпръсква нашето богатство по света, а ние тук да му обръщаме гръб и да го забравяме. Бях в Мюнхен през 2004 г., амбицирах се и още след Нова година, през януари 2005, започнахме една малка групичка от 7-8 човека да репетираме в залата на ДНА. Нанко Найденов, танцьор от Ансамбъл „Загоре”, беше първият, който ни научи на АБ-то. С изумление ден след ден разбирах каква красота притежава България. Ние сме тракийци, знаем си Правото хоро, потропваме малко ръченица, извиваме Елено моме и дотолкова. За Нова година не можем дори Дунавското да изиграем. Тъй ли? Тръгнахме бавно, малко на брой, но само след 2-3 месеца лавината се затъркаля и взе да набира скорост. Сред първите са банкерката Снежана Вичева, Димитрина Кирчева, Славка Стоянова, които и до днес са с нас и са представители на фенклуба на ветераните, усмихва се Соня Драгова.

Започнаха да идват нови и нови хора, от всякакви професии и възраст. Направихме групи 4 пъти в седмицата и се множахме. През годините с нас работиха невероятните хореографи Гено Ханджаров, Никола Минков и Росица Христова. Сега се радваме на две млади гълъбчета – Деница Христанова и Дилян Желязков, които са танцьори в представителния старозагорски Ансамбъл „Загоре”, но същевременно се дипломираха в Музикалната академия, изучавайки в тънкости българския фолклор, продължи разказа си Соня. Сега те ръководят репетициите, свирят ни с гъдулка и тъпан, канят гайдар, танцуват заедно с нас и настроението е невероятно! Мога да опиша само с няколко думи това, което ние всички получаваме от нашето занимание: страхотна емоция, тонус, красота, социални контакти и най-важното – прекрасни приятели!”

На 11-ия рожден ден на клуб „Хорце” дойдоха много приятели от

сродни формации в цяла България: Смолян, Благоевград, Русе, Тополовград, Девин, Хасково, Добрич, Кърджали, Крумовград, над 230 човека…По стара традиция домакините ги посрещнаха с хляб и сол и ако имаше прегради, те вече бяха оставени пред вратата…
Празникът се откри с Националния флаг и знамето на клуба под звуците на гайди – невероятно преживяване, зареждащо, настръхващо! След това заваляха цветя, поздрави и подаръци, благодарности, много танци и чудодейното усещане да хванеш ръцете на единомишленици и да обмениш енергията от ритъма, кънтящ във вените, създаден от предците ни. А иначе на купон, като на купон, наелектризиращо и приятелско, с изненади, самодеен театър и песни, автентични носии и стъпки, смях, глъчка и настроение, и разбира се – огромна и вкусна торта за всички!

Ако приемем, че двете единици в 11-я пореден рожден ден носят посланието на еднаквите числа, ето какво е то: Никога да не се страхуваш да си представяш хубавото, което предстои, защото единиците са като вселенски фотоапарат – щракват мислите ти и ги превръщат в реалност. Мечтайте, забавлявайте се, предавайте българския дух на поколенията, хоротропци от старозагорския клуб „Хорце”!