Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…

Днес се навършват 103 години от рождението на Антъни Куин, който за мнозина остава известен като Зорба Гъркът.

Антъни Куин е американски актьор от мексикански произход, а също така продуцент, писател и художник. Роден е на днешната дата, 21 април, през 1915 година. Актьорът пресъздаде на киноекрана по неподражаем и блестящ начин образа от романа на Никос Казандзакис „Алексис Зорбас“ („Зорба Гъркът“) – книга, която винаги трябва да е на ръка разстояние от нас. Защото в нея е побрана красотата на света, всеки причудлив нюанс на живота, който иначе приемаме за даденост.

[ad id=“225664″]

В памет на Антъни Куин, припомняме си едни от най-важните съвети на мъдрия Зорба:

„Целият живот е неприятност. Само смъртта не е. Да си жив, означава да разхлабиш колана и да търсиш неприятностите.“

Зорба е безпощаден към страхливците, независимо дали се отнася за жена или за житейска философия. Страхливецът не живее истински, той се пази от бедите и не разбира, че точно в тях се крие това, което ни оформя, което ни помага да намерим себе си. Затова по-добре да посрещаш бедите с разхлабен колан, т.е. подготвен за тях, но не и уплашен.

„Така да обичаш, че да вземеш теслата, да те боли и да отсечеш.“

В изпълнението на целите си, гоненето на успеха във всеки един ден, забравяме как да живеем със страст. Как да се отдаваме на нематериалното с цялото си същество и как да го направим по-необходима част от живота. Човек, който не изпитва страст към това, което прави, не живее истински.

„Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…“

За да можеш да откриеш това щастие, което ще крачи с теб завинаги, трябва да се отървеш от всичкия багаж, който имаш – всичките си тежки драми и истории, преживелици и мисли. Да умееш да се отпускаш по течението и да опазваш съзнанието си. Само така ще разбереш, колко свещена мъдрост има в простите неща, които светът ни предлага през цялото време – добър приятел, проста храна, миг сред природата, звездите, ветрецът в горещ ден.

[ad id=“263680″]

„Това ще рече свобода, мислех си аз. Да имаш някаква страст — да трупаш златни лири — и изведнъж да победиш тази си страст и да разпилееш цялото си състояние във въздуха!“

Светът ни е изтъкан от вещи и цели, които също са материални – да имаш, да придобиваш, да растеш, да притежаваш повече. Нужно е да ценим свободата, макар понякога сама тя да изглежда чиста илюзия.

„Началство, харесвам те прекалено много, че да не ти го кажа. Имаш всичко, само нямаш лудост. Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи.“

Лудостта е доказателството, че сме живи, че сърцето бие на мястото си и дори пътят да е очертан, не можем да вървим по него без кратките отбивки и обратните завои. Понякога вървим, подскачайки, а понякога – дори танцуваме.

AFISH.BG