КОМПЛЕКСНАТА АВТОМАТИЗАЦИЯ – РЕШАВАЩ ФАКТОР ИНТЕРВЮ С ВАСИЛ ДЮЛГЕРОВ

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 106, 1980 година
Техническият прогрес – в практиката
В увеличаването на обществената производителност на труда
КОМПЛЕКСНАТА АВТОМАТИЗАЦИЯ –
РЕШАВАЩ ФАКТОР
Интервю с Васил Дюлгеров, първи зам.председател на ИК на ОНС
-Какво е Вашето мнение за преодоляване демографския кризис и непопулярността на ръчния труд в условията на интелектуализацията на народното стопанство?
-Отдавна е известно, че най-важното средство за решаване проблемите на дефицита на трудовите ресурси и на проблема за непопулярността на ръчния труд е комплексната механизация и автоматизация на производствения процес, т.е. създаването на технически средства и системи, които изпълняват производствени функции или без непосредственото участие на човека, или с неговото ограничено участие на нивото на висококвалифициран механизиран труд. А основа на което и да е производство си остава технологията. Никаква автоматика не е в състояние да даде повече от това, което е заложено в технологията. Колкото и да автоматизираме функциите на каруцаря в известната система кон – каруца – каруцар, при запазване на системата си остава каруцарска. Всички средства за автоматизация, събрани заедно, няма да заставят каруцата да се движи по-бързо от коня. Сега една от главните задачи е разработката на нови видове машини, на нови системи на управление, на нови механизма и устройства, които да отговарят на изискванията на автоматизираното и автоматичното производство.
Дефицитът на трудовите ресурси расте многократно по-бързо, отколкото се извършва преразпределение от внедряване на механизация и автоматизация. Значи проблемата продължава да се изостря и задълбочава.
Друг въпрос, който трябва да решаваме, това е причината, лежаща в сферата на нашето обществено съзнание. Всяка революция, преди да се извърши на улицата, трябва да стане в умовете, в съзнанието. Този закон с пълна сила действува и има приложение в осъществяването на научно-техническата революция. Значи за да осъществим автоматизация на материалното производство, трябва да възпитаме своето съзнание, чрез което да реализираме в практиката „интелектуализацията на материалното производство и другите сфери на народното стопанство. Интелектуализация, интелектуализация и пак интелектуализация”. (Т. Живков, Доклад пред Националното съвещание на 31. Х. 1979 г.)
-Какво е участието нашия окръг в интелектуализацията на стопанската дейност в страната?
-В нашия окръг има силно развити промишленост, строителство и селско стопанство. Известна е неговата значимост за националната икономика.
Политбюро на ЦК на БКП реши за по-добро използване на съществуващия в окръга научно-производствен потенциал по роботика, пневматика, хидравлика и електроника главната развойна и производствена база на работника да се съсредоточи в Старозагорски окръг.
Към Обединените заводи за запаметяващи устройства е изградено научно-производствено предприятие с база за развитие и внедряване на електронни управляващи устройства за промишлени работи и изградени от тях технологични модули, автоматични производствени клетки и комплекси.
Към заводите на ДСО „Хидравлика” – Казанлък се извършва развойната и производствената дейност на пневматични и хидравлични елементи, прибори, изделия и системи за нуждите на автоматизацията.
Научно-производственият комбинат по роботика и Научноизследователският институт по роботика в Стара Загора се явяват основните звена за внедряване на комплексната автоматизация и интелектуализация на производствените процеси с приложение на промишлени манипулатори, роботи, автоматични технологични модули, клетки, линии и комплекси.
В окръга се създава мощен машиностроителен комплекс за развитие, производство и внедряване на промишлени роботи, който работи в тясно взаимодействие с Института по техническа кибернетика и роботика към БАН, специализираните институти – ИММ, ЦНИКА, ЦМИИЗА – София, НИПКИТМ – Плевен, проектантски институти , комбинати и заводи. Особено плътно и резултатно е сътрудничеството със съветските научни институти, специализирани конструктивни бюра и заводи.
-Как роботиката отговаря на партийните решения на интелектуализация на народното стопанство?
-Едно от най-острите и най-сложните проблеми в развитието на нашата икономика през осмата петилетка и следващите периоди е проблемата за най-ефективно използване трудовите ресурси, за пълно натоварване на огромната за мащабите на нашата страна материално-техническа база. През 80-те години ние стоим пред неизбежната перспектива – да разширяваме производството при бавно и неотклонно намаляване на пряко заетите в материалното производство. Това означава, че трябва да осигурим повишаване обществената производителност на труда. В светлината на тези принципи появяването и развитието на промишлените роботи се явява закономерен процес. Веднага искам да подчертая, че пред нас не може да стои задачата само за роботизация, само за внедряване на роботи, а за комплексна автоматизация, за създаване на автоматизирани технологии, в които своята задължителна част ще поемат и промишлените роботи.
За осмата петилетка ние следва да осигурим увеличение на чистата продукция и обществената производителност на труда над два пъти при запазване сегашната численост на персонала. Това може да се реше преди всичко чрез автоматизация. Предварителните разработки на инженерните проекти на НПК по роботика „Берое”, ЗЕП „Ленин”, ОЗЗУ, Стопанския химически комбинат и др. показват, че реалните възможности са доста по-големи от средните разчети за окръга.
Казаното, макар и накратко, потвърждава огромното значение на комплексната автоматизация, в това число и на роботиката. Бих желал да изложа още три аспекта на тази значимост.
В социален аспект роботиката заедно с електрониката, химията и биологията ще ни позволят, при правилно съчетаване със средствата за производство и предметите на труда, да реализираме по-успешно социалната политика на партията за все по-пълно задоволяване материалните и духовните потребности на трудещите се. Под тяхно влияние ще настъпят важни изменения в професионалната структура на обществото, постепенно ще изчезват професиите, свързани с тежкия физически труд, с вредния труд, т.е. непопулярния труд. Ще се развиват нови професии, свързани с програмирането, настройката, автоматичния монтаж, автоматичния режим на експлоатацията на основните технологични процеси, автоматизация на инженерния труд и др. това са комплексни, високоинтелектуални процеси, които могат да се реализират само в условията на бригадната организация на труда.
В идеологически аспект автоматизацията с използване на промишлени роботи ще се отрази извънредно благоприятно върху цялостния духовен облик на социалистическия труженик, върху формирането на нови личности, за утвърждаване социалистическия начин на живот.
В политически аспект този клон от интелектуализацията се явява важен фактор за по-нататъшно ускорено развитие на социалистическия обществен строй, за още по-убедителна изява на неговите предимства пред капитализма.
-Какви са перспективите и какво предстои да се направи в тази област?
-Промишлените роботи са машини, които могат да възпроизвеждат двигателните функции и възможностите на самия човек. Чрез роботите качествено се изменят оръдията на труда и взаимоотношенията между човека и средствата за производство. Определено може да се твърди, че следващото десетилетие ще премине в голяма степен под знака на механизацията и автоматизацията на множеството ръчни операции чрез приложение на промишлените роботи.
Сега произвежданите промишлени роботи с твърдо и гъвкаво управление циклично изпълняват комплексни действия, записани в програмата. Те нямат чувствени органи, не могат да анализират обкръжаващата среда и намират предимно приложение в автоматизацията на захранващи, обхранващи, товарни, бояджийски, транспортни, складови, заварочни и други дейности.
Роботите от следващото поколение, по създаването на които вече се работи, са разумните, интелектуални работи. Те могат да виждат, да усещат, да реагират на мирис, да анализират обстановката и да изменят своето поведение и действие при изменение на обкръжаващите условия.
Благодарение на микроелектрониката към 1985 – 1990 година възможностите на роботиката ще се разширяват значително. Човек все повече ще изпълнява творчески задачи и ще взема сложни решения по управлението на производството, като предоставя тежките и механични ръчни операции и особено тези във вредни условия за човешко здраве на промишлените роботи.
Както се вижда, роботиката има изключително важно, стратегическо значение.
-Др. Дюлгеров, каква е Вашата преценка за състоянието на комплексната механизация и роботизацията в окръга и какво се предвижда да се направи в тази насока през следващата петилетка и до 1990 година, като имаме предвид, че през тази година бяха направени съвместни срещи на бюрото на ОК на БКП и колегиумите на някои министерства, на които бяха обсъдени конкретни проекти в тази насока за развитието на стопански организации и техни поделения?
-Ние се намираме още в началото. Съвместно с министерствата са приети конкретни решения и мероприятия за интелектуализация на производството.
Утвърдена е програма за изграждане на еталонни автоматични технологични модели и клетки. Предвижда се изграждането на ОЗЗУ, КХИ „Хидравлика” и НПКР „Берое” като еталонни в автоматизацията на дискретното производство. На много високо техническо ниво се разработва реконструкцията на ЗЕП „Ленин”, ОЗ „Фр. Енгелс”, ЦРБ – Раднево, и др. Трудно е да се изброят мероприятията, чрез които ще се реализира автоматизацията на промишлените дейности. В нашия окръг имаме много инженерно-технически кадри, прекрасна висококвалифицирана работническа класа, които са гаранция, че осмата петилетка може да бъде и ще бъде на дело петилетка на техническия прогрес.