„…Комсомолците след тях вървят“

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 21, 1990 г.
ЕДИН КОНГРЕС – МНОГО ПОСОКИ
„…КОМСОМОЛЦИТЕ СЛЕД ТЯХ ВЪРВЯТ”
Мнозина сигурно помнят онази песен, в която се казва „комунистите щурмуват небесата, комсомолците след тях вървят” и т.н. С времето обаче се оказа, че ръководният комунистически елит вместо небесата, е щурмувал всевъзможни високи пороци.
И така, искам да кажа, че шансът на комсомола е може би именно в това, че е вървял след комунистите или в неговото изоставане от това щурмуване на пороците?
Нека внесем едно уточнение тук употребявам думата „комунисти” с всичките условности, които налага ситуацията, защото е ясно, че много от господата, заели партийните кабинети, незаслужено си присвоиха това иначе достойно име и го превърнаха в прикритие за недостойни цели.
За да се предприема обновление на комсомола, трябва да се отговори на въпроса: имат ли младите хора нужда от свои организации? Ако съдим по това, което става в конгресната зала, то по-голямата част от тях отговарят с „ДА”. Към полемиката с тези, които искаха комсомолът да се саморазпусне, ще добавя само това, че то би довело до един период на хаос, чиято продължителност е трудно да се прогнозира. Така че обновлението на сегашната организация е по-малката от двете злини според мен. Въпросът е: как?
Смяната на името на ДКМС в БДМ (Българска демократична младеж) е само желание, готовност) за промяна, но самото обновление още далеч не е станало. Не бива да приемаме желаното за действително, както правихме досега. По повод на това си мисля, че където и да бъдат заковани комсомолските книжки – върху хамелеона пред НДК или другаде, – това само по себе си е печален факт. Печален за всички. За тези, чиито книжки са заковани, защото в тях е собственият им лик, и за другите, дето продължават да ги носят в джобовете си, защото без угризения и с основание могат да сторят същото.
Всичко ли може да се обнови? Безспорно не. Няма например съмнение, че вчерашните комсомолци ще членуват и в новата организация (тези от тях, които желаят). Просто други млади хора засега няма. Може да бъде обновено ръководството на всички местни подразделения на БДМ и с това вероятно трябва да се започне.
Защо?
Първи пример. На връх Бузлуджа ще има тържество, или както казват – „мероприятие”. Първият секретар на ОбК на БКП възлага на ОбК на ДКМС да се осигури масовка. Активистите от ОбК на ДКС решават да закарат там ученици, на които преди това не им е казано къде отиват, нито че ще е студено, за да си вземат връхни дрехи. Защото нареждането на Първия трябва да се изпълни на всяка цена.
Втори пример. Първият ръководител на партията и държавата Живков, спомена в свое изказване, което добре помним, за необходимостта ДКМС да се преименува (той „умираше” да сменя имена) и си спомням, че по това време никой от ОбК на ДКМС не изрази съмнение, че това ще стане. А тази организация си има висш орган – конгреса – и той единствено може да решава подобни въпроси. Просто зависимостта от партията беше тотална и този апарат беше свикнал да бъде зависим.
Тези два примера са взети от миналогодишния (1989-а) опит на ОбК на ДКМС – Стара Загора, и сигурно не са единствените, потвърждаващи, че в такъв състав той не би се справил с никакви нови функции. И така:
НИКОГА ВЕЧЕ МАСОВКИ!
Владимир НЕДЕВ