Далеч съм от мисълта за световни конспирации и тъмни сили, които са в състояние да управляват света и да местят цели народи и държави като пешки но:
1. Вирусът действително съществува
2. Паниката около него е огромна
По отношение на точка първа смело може да се твърди, че този вирус е в пъти по-малко смъртоносен от обикновен грип. Единственото му предимство е бързото му разпространение и това, че е от нов, непознат за хората вид. Тогава кое налага точка 2 ? Ето тук е мястото да свържем всичко това с политиката и оттам с промените, които настъпват в света. Правителствата във всяка една страна са изправени пред кризи, коя по-голяма коя по-малка: Жълтите жилетки във Франция, Каталунските отцепници в Испания, Брекзита в Англия, водната криза и къщата на Бойко в България, бежанците в Сирия – основна заплаха за Турция, Гърция и Италия. Задаващо се свиване на петролното потребление в арабския свят, свръхпроизводството в Китай… В този аспект на всяко едно правителство му е нужен малко отдих, да се огледа и да започне да работи нормално. Така погледнато коронавирусът е чудесно средство за отвличане на вниманието и правителствата с радост се отдават на паниката и истерията, като по-този начин допълнително я подклаждат. Тази паника от този не толкова опасен, не толкова смъртоносен и вероятно с възможности за вътрешен контрол вирус е много добър начин за елегантно въздействие за постигане на финансово-политически цели. Разбира се, когато си играеш с огъня може и да се изгориш, да не предвидиш страничните ефекти на паниката и да има неочаквани социални ефекти. Като например: Свършване на храната по складовете и магазините. Гладни бунтове. Бой на хорото по улиците за парче хляб. Това вече сме го виждали по кината, а защо си мислим, че не може да се случи?
От друга страна целият свят е разтърсен от едно невидимо очакване на нещо да се случи, защото всеки от най-малкия до най-големия усеща, че нещо трябва да се промени, но никой не знае как и какво точно. В чисто икономически план живеем като че ли в безумно неравенство, което е едно от най-големите дразнители. И без да звучи комунистическо на всеки е ясно, че не може някой да взима 500 долара на час, за други това да е месечната заплата, за трети – годишната. Всъщност може, но човешкият инстинкт чувства, че има нещо дълбоко погрешно заложено в тази схема. И това води до безверие, а същевременно да мълчаливо натрупван протест, който в даден момент може да се превърне в ярост.
В чисто обществен план също се раздираме от противоречия: Противопоставяне между различните религии, истерична съпротива срещу рушенето на съществувалите от векове норми, като съжителството на мъж и жена и приемането на формулата мъж-мъж и жена-жена, като равностойна. Достигаща до истерия идея за спазване на човешки права, което води до пълен ступор във взаимоотношенията учител-ученик, лекар- пациент, работодател-работник. Стремежа напълно да се изчистят формите на диктат в тези взаимоотношения води то тяхното обезсмисляне, защото в самата им същност е заложена принудата.
Нервното напрежение се засилва допълнително от несигурността в утрешния ден. Невъзможността да се предвидят утрешните събития води до стрес както на личностно, така и на обществено ниво. Почти няма човек, който да няма дългове. Почти няма фирма, която да не дължи нищо, но и държавните институции не могат да се идължат към цели групи от обществото като пациенти, служители, пенсионери. Цели държави дължат дългове към други държави, те от своя страна към огромни акционерни фондове и въобще дълговият балон изглежда пренадут.
Всеки един от изброените фактори изглежда сам по себе си значителен, но и преодолим. Лошото е, когато се срещнат всички едновременно, а изглежда е на път това да стане. И тогава:
Светът в исторически план познава едно, единствено решение при такава ситуация, а именно – война. И колкото и песимистично да звучи този сценарий е напълно възможен. Гледали сме го по филмите, чели сме го по-книгите-поне ние-аналоговото поколение, а дигиталното поколение вече е проверило за възможните отговори в интернет. При всички сценарии човечеството оцелява. И почва наново. Както се казва“утре започва от днес!“
Петър Желязков
