В рубриката на ЗАРАТА „Изпрати новина“ получихме прекрасно писмо за благодарност към част от жителите на град Крън, които са помогнали на наши читатели, изпаднали в беда.
Искам да ви разкажа за двама млади мъже от град Крън, които ми напълниха душата. В петък, 10 юни, към 17,30 пътувахме от Казанлък към Шипка. Малко преди разклона за Бузлуджа колата ни започна да пуши. Естествено спряхме веднага и за наше щастие до нас се озова едно малко джипче „Дайхацу“, видимо доста възрастно и очукано, но с две сърцати момчета вътре. Бяха тръгнали да балират овес малко по-нагоре в Балкана, но се спряха, за да ни попитат какво става. Знаете ли, ето такива хора ми връщат вярата в доброто, в усещането, че все още сме запазили човечността у нас. Пътна помощ, ако бяхме извикали, на която си плащаш като поп едни солидни суми, нямаше да реагира нито толкова адекватно, нито така скоростно. Няма да ви казвам колко бързо Тихомир Стоянов, на когото беше джипчето, задейства половината си приятели в Крън. Телефонът му зазвъня.
[ad id=“225664″]
Двамата с Джетко(така се представи другото момче), извадиха едно въже от колата, закачиха нашата и ни изтеглиха по едно странично пътче до Крън, за да не затрудняваме движението по главния път. Въжето се къса поне 5 пъти, двамата се мушкаха под колите, за да го закачат отново. Вече в Крън почукаха и позвъниха на няколко врати за помощ. Организация на МАХ! Кой каквото можа – направи. Оставиха повреденото ни возило пред сервиза на местния майстор Иван, който ни пое със същия ентусиазъм. Оказа се, че той работи в Америка от 1999 и си идва в родния Крън за по няколко месеца всяка година. Техен познат с такси веднага докара нов ремък за нашата кола, но се оказа, че повредата е по-големичка и вечерта в петък няма как нещата да се доведат до завършек. Оставихме колата на сигурно място…
Във възторг съм от тези хора! Благодаря им от сърце!
Бъдете здрави, Тихомире, Джетко, Иване и всички други мъже от Крън, които не познавам, но които приехте нашия проблем за свой!
[ad id=“105987″]
