Красивото планинско градче Златица е можело да стане столица на България

Град Златица се намира в западната част на Златишко-Пирдопската котловина, между планинските вериги на Стара планина и Средна гора. Отстои на около 73 километра източно от София, на 4 км западно от Пирдоп и на около 150 километра западно от Стара Загора.

[ad id=“225664″]

Не е известна точна дата на основаване на селището, но намерените при разкопки оръдия на труда и други находки говорят, че то е съществувало още през Античността. Било е основано, за да приюти римските войници, охраняващи минните галерии.

Известно е и римското му наименование е Улпия Ауреа. Латинското, както и българското наименование, произлиза от думата „злато“, тъй като северно от града, под старопланинския връх Свищи плаз, са съществували галерии, в които римляните са добивали ценния метал.

[ad id=“263680″]

За първи път името Златица се споменава в документ на цар Константин Асен.

През Средновековието градът е бил важен административен център благодарение на стратегическото си разположение и няколкото укрепени калета в Стара планина и Средна гора,. Той оказва силна съпротива срещу турската инвазия и пада под робство 30 години след завладяването на тогавашната столица Търново през 1393. Пак поради благоприятното си географско положение градът става седалище на Златишката кааза. Край Златица през 1443 се провежда битка между кръстоносците на Владислав III Варненчик и османските войски.

[ad id=“236993″]

През турско време в района действат много хайдушки чети. Все още помнят народни песни, в които се споменават имената на Стоян Братоев, Детелин воевода, Мануш воевода и Рада воевода. През Възраждането Златица претърпява икономически разцвет. Основният поминък на населението бил скотовъдството и свързаните с това занаяти. Градът бил основен снабдител на Турската империя с овче месо и голям производител и износител на вълна. Този подем се отразил и на духовния, и културния живот в града. През 1777 г. била построена часовниковата кула, която е сред символите на Златица.

[ad id=“236999″]

 

В началото на XIX век започва да функционира килийно училище. След Освобождението градът се развива като животновъден и растениевъден център.

През 1872 в Златишкия метох Васил Левски основава таен революционен комитет на Вътрешната революционна организация.

При избирането на София за столица на България Златица е бил сред 4-те града, предложени за това.

От 17 февруари 1978 до 31 август 1991 Златица и съседният Пирдоп са обединени в град Стредногорие.

Освен часовниковата кула, в града има още редица забележителности. Сред тях са Бояновата къща, Спасовото кладенче и манастир, параклисът „Свети Кирик и Юлита“, музейната сбирка.. В градчето много паметници, чешми, няколко възрожденски къщи и църква, построена през 1859.

С основание Златица може да се нарече Град на чешмите. В миналото там имало 38 чешми, а някои съществуват и до днес.

[ad id=“237001″]

Градът предлага много възможности за туризъм. Той е отправна точка за много маршрути в Централна Стара планина.