През турско време един от българските квартали на град Ески Загра (днешна Стара Загора) се е наричал Акарджа. Тук е имало много течащи извори, а записките разказват, че до бостаните на север е било дори заблатено. По-късно, когато се направили чешми и се изкопали кладенци в дворовете, мястото пресъхнало и вече ставало за живеене.
[ad id=“225664″]
Махалата се образувала в края на XVIII век в източната част на града. Дотогава в Ески Загра е имало голям брой турско население. Живеещите в Акарджа са съставлявали най-свободолюбивата и революционно настроена част от българите в града.
Начално училище „Димитър Благоев“ е най-старата сграда в района. Още в далечната 1833 година върху пустата акарджанска поляна закипява труд – построява се българско школо. То е открито от възрожденеца даскал Атанас Иванов.
В този квартал, през 1858 година, се основава първото българско читалище в Стара Загора – „Свети Климент Охридски“, което е четвъртото по българските земи след основаните в Свищов, Лом и Шумен през 1856.
Тук, в 1869 година Васил Левски създава революционен комитет, който е в основата на Старозагорското въстание. До читалището през 1969, по случай 100-годишнината от това събитие, старозагроци откриха паметна плоча с името на революционера Кольо Ганчев.
През 1878 година, след Освобождението, за планирането на опожарена Стара Загора е поканен чешкият техник Лубор Байер. Но неговият проект за пълна промяна в облика на града среща отпор най-вече в квартал Акарджа. Там къщите са пострадали най-малко и жителите му искат да останат на собствените си места, да построят отново или да поправят къщите си.
[ad id=“238430″]
Те не искали да си сменят съседите и считали, че 330 кв.м., които определила Общината за застрояване, са твърде малко. Специално на тях дали по 660 кв.м. В тази махала са живели едни от най-влиятелните хора и в крайна сметка са постигнали своето. Направен им е компромис – запазват правото сами да продават парцелите си.
На 1 септември 1881 година наново е осветен храмът „Свето Въведение Богородично“, след като сградата е била почти опожарена и после изградена. През 1883 година са докарани първите три медни черковни камбани в града за камбанарията на църквата „Св. Богородица“ (дотогава църквите в Стара Загора използвали дървени и железни клепала). Тук, в Акарджа, в старозагорския храм „Света Богородица“, на 5/18 октомври 1912, цар Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Балканската война.
Защо кварталът носи името Акарджа остава неясно. Напълно е възможно названието Акарджа да е турски вариант на българското Ахрида, а жителите на този квартал да са преселници-бежанци от Източните Родопи, от района Ахрида. Ахрида е старото име на Кърджали. Такива преселвания на българи от този район на север е имало в края на XVIII век поради опити за насилствено ислямизиране.
[ad id=“263680″]
Точно по това време се появява и българският квартал Акарджа в Ески Загра. И наистина, след като Османската империя се опитва да потурчи българското население в Източните Родопи, около Хасково (с. Гарваново и други), българите решават да се преселят на север към Добруджа. В турските архиви тази махала на Ески Загра е наречена Кайнарджа.
Ориентир за местоположението на квартал Акарджа в съвременния облик на града е източно от булевард „Свети Патриарх Евтимий“ и на юг от квартал „Градински“. По-възрастните сртарозагорци вероятно помнят банята Акарджа, която беше съвсем до читалището, но после я събориха.
