Кристина Божанова – Гнездо (поезия)

[ad id=“225664″]

Света около мен,
разнищен на парчета,
се опитвам да слепя в гнездо
със лястовича кал.

[ad id=“263680″]

Смеха долепвам до сълзите,
зората – до нощта мастилена,
милувки – до обидите,
а звучни думи – до мълчанието….

[ad id=“236999″]

Но все не ми достига
една усмивка в ъгълчето на устата,
бадемовия цвят на погледа,
гласът ти дрезгав,
дланите ти загрубели
и думите, изречени във полунощ…

От рубриката ни „Изпрати новина“