Кристина Горанчева – оперната прима стъпила на „Ла Скала“

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“

№ 526

Първото българско колоратурно сопрано, записало и оставило за историята на Ла Скала името си, е Кристина Горанчева (р. София). Това става през 1975 г. за световната премиера на операта на Луиджи Ноно “Под палещото слънце на любовта”. Името на Горанчева вече е познато в музикалните среди заради наградите от четири големи международни конкурса в Тулуза, Вервие, Париж и Рио де Жанейро. Работата по постановката в Милано продължава три месеца – диригентът Абадо предупреждава композитора, че Горанчева има феноменални височини, в отговор на което Ноно написва каденца с “фа диез” на трета октава специално за гласа на българката! Това е изключително трудно за изпълнение дори от опитни колоратурни сопрани. Горанчева не просто демонстрира певчески умения, а изпълнява вълшебно бляскава каденца. След успеха на премиерата певицата започва успешна кариера по най-големите европейски сцени.