КС отказа да разгледа лобисткия Закон за горивата

Със спорни мотиви и 5 особени мнения Конституционният съд (КС) отказа да допусне искането на омбудсмана Мая Манолова срещу Закона за административното регулиране на нефт и нефтопродукти, придобил известност като Закона за горивата. Мотивите на КС се свеждат до това, че омбудсманът имал правомощия да атакува за противоконституцинност само закони, които пряко засягат права на гражданите.

Петима конституционни съдии не са съгласни с мнозинството и са изразили особени мнения, сред тях и председателят на КС Борис Велчев, избраникът на президента в КС Атанас Семов, Павлина Панова, Мариана Карагьозова и Филип Димитров.

Законът за горивата беше атакуван в КС от омбудсмана Мая Манолова с мотив, че с въведените изисквания и ограничения към дребните търговци облагодетелства едрия капитал. На същото основание през януари възникна сблъсък между шефа на Лукойл и шеф на Петролната и газова асоциация Валентин Златев и Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, а дребните търговци на горива запазиха готовност за протести, твърдейки, че законът унищожава конкуренцията и ги обрича на фалит. В резултат на протестите парламентарното мнозинство отмени част от разпоредбите и отложиха с 6 месеца действието на закона.

Атакувани бяха 10 текста от закона, които поставяха най-тежките изисквания пред търговците , сред които по-висок уставен капитал и обезпечения. Омбудсманът оспори и условията по регистрацията както и непосилните изисквания за да има представителна браншова организация, което нарушава правата на търговците да се сдружават свободно.

Омбудсманът атакува над 10 текста от закона, свързани с най-болезнените за дребния бизнес правила. На първо място – специалните изисквания за регистрация на търговците на горива, включително уставен капитал или имущество не по-малко от 20 000 лв. за търговци на дребно. Отделно от това, според първоначалния текст на закона при заявлението за регистрация се изискваше и представянето на специално обезпечение, което да служи за изпълнението на непогасени изискуеми задължения.

Мотивите на КС: законът не засяга конституционни права, а икономическа дейност

„На омбудсмана не е предоставено правомощие да оспорва закони по съображения, че те засягат стопанската дейност на определени търговски дружества“, върху този аргумент се гради отказът на седмината конституцонни съдии да разгледат искането на омбудсмана срещу закона. Освен това в искането на Манолова не било посочено кои права на гражданите се нарушават.

Особените мнения: Утре ще кажем, че и поликлиниките и болниците не засягат права на гражданите, понеже са търговски дружества

„Ограничителният прочит на засягането на основните права на гражданите чрез разпоредби, отнасящи се наглед само до „икономически оператори“ , може утре да доведе съда до подобно разбиране относно законови разпоредби, отнасящи се например до поликлиники, болници или аптеки (особено частни), хранителни магазини“, казва в особеното си мнение Атанас Семов.

„Не можем изцяло да споделим позицията на мнозинството съдии, че механизмът на конституционна защита чрез омбудсмана е приложим само когато се касае за всеобщи и присъщи на всички граждани права“, се казва в особеното мнение подписано от председателя на КС Борис Велчев и Павлина Панова. Според тях, конституцията не поставя ограничения по отношение на вида и обхвата на правата на гражданите, които омбудсманът е овластен да защитава. Освен това и косвеното засягане на права и свободи също е засягане, казват двамата конституционни съдии. И съветват: ако досегашната практика на КС е била необосновано консервативна, по-добре е тя да бъде преоценена, а не задълбочена.

Източник: Дневник