Паметникът на Шипка е създаден с цел да увековечи подвига на загиналите на това място за свободата на България.
Основният камък на монумента е положен на 26 август 1922 година. Строежът завършва през 1930 г. Официалното откриване е станало на 26 август 1934 от цар Борис III.
През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от архитект Генчо Скордев.
Монументът представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорамна гледка.
И до днес в района на Казанлък се носят легенди, че навремето избухнал дипломатически спор за това, накъде да гледа бронзовият лъв на паметника. Говори се, че според първоначалния проект лъвът е трябвало да стои на върха на монумента, гледайки на север. Но румънците веднага изразили несъгласие, че според тях това е претенция от българска страна към Южна Добруджа.
Тогава министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг – архитектурният проект го позволявал. Веднага след тази стъпка обаче едновременно реагирали Гърция и Турция. Според тях, с този акт българите търсели реванш за Ньойския договор.
Тогава било решено лъвът да се обърне на запад. Тук обаче сърбите сметнали, че българите искат реванш за Македония и Западните покрайнини.
Министерският решил лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли Освободителите. След това решение, българите приели всичко нашега – казвали, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират.
В крайна сметка въпросният лъв бил поставен над входа на паметника, защото станало ясно, че бил твърде малък, за да се вижда отдалеч.
