Леда Драгиева – Снежинките, които надживяха човека (поезия)

Да твориш, означава да убиваш смъртта.

Ромен Ролан

Черни снежинки.

Бяла земя.

Мисъл необятна

в малката ръка.

Черна вихрушка…

Но не тъжú!

Черното привлича

слънчеви лъчи.

Те срещат снежинките

и се сливат в едно.

Оживяват тъй думите –

черното става добро.

***

Минаха много години.

Изчезна малката ръка.

Но някъде още е зима –

упорито блещука снега.

Черни снежинки.

Бяла земя.

Да твориш означава,

да убиваш смъртта.

 

Леда Драгиева, 11.ж , ГПЧЕ „Ромен Ролан“  Стара Загора

Из списание за ученическо творчество „Пътеки“