Лесно ли е да бъдеш пръв между равни?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” бр. 1, 1990 г.
ЛЕСНО ЛИ Е ДА БЪДЕШ
ПРЪВ МЕЖДУ РАВНИ?
НЕСЪГЛАСИЕ ПРОЯВЕНО КАТО ДЕМОНСТРАЦИЯ ● ВМЕСТО ИЗЯСНЯВАНЕ НАВРЕМЕ – ШЕСТМЕСЕЧНА ИГРА НА КРИЕНИЦА ● ЗАД КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ ВЪВ ФИРМА „БЕРОЕ” – НАЛАГАЩИ СЕ ИЗВОДИ ЗА АВТОРИТЕТА И ЛИЧНИЯ ПРИМЕР
„Защо не бе потърсена отговорност на секретаря на партийния комитет на скандалното му поведение на партийно събрание?…” Този въпрос за пръв път прозвуча открито пред всички на неотдавнашната среща на пълномощниците на трудовия колектив с ръководството на фирма „Берое”. Поставен е и на второто събрание след няколко дни, но отново не получава ясен отговор. Остават догадките и слуховете. Нека се опитаме да ги разсеем…
…30 март 1989 година. Първичната партийна организация при първо обособено производство провежда открито партийно събрание. Темата сама по себе си е заредена с напрежение: някои наболели проблеми в производството. По предварително събраните въпроси и предложения докладва директорът Господин Динев. Втори взема думата секретарят на партийния комитет Христо Янев, който е член на първичната партийна организация. Ето какво е съхранил протоколът от неговото изказване: „Партийно събрание ли е това или производствено? Някой да постави партиен проблем, а не да се чоплят неща, които са на вниманието на други инстанции и органи. Какво пише чл. 1 на Устава: „ППО е ръководна сила”… Всеки се страхува да не си счупи главата, а може ли някой да каже, че след него ще тръгнат трима души…”
По-нататък извън протокола ще останат и репликите от залата: „След нас ще тръгнат, но след теб няма да тръгнат”, и „показното” на Янев, че не се страхува да си счупи главата в буквалния смисъл (стъклото все пак се оказва по-здраво, и „опитът” му да замени липсващите за снабдителите шуби със собственото си палто и накрая демонстративното напускане на партийното събрание.
Остава висящ един въпрос, който дълго време след това ще разпалва духовете в цялата фирма: бил ли е пиян секретарят на партийния комитет? Всички, с които разговарях – и комунисти, и безпартийни, присъствували на събранието, бяха категорични: да, той беше пил, „такъв цирк не може да направи трезвен човек” (по думите на един от тях). И тогава, и сега Христо Янев отрича употребата на какъвто и да е алкохол него ден. Отрече го и пред мен. Убедително звучи неговото обяснение: „В последните 4-5 години има дни, в които просто губя почва под краката си, не мога да се владея…” Но то струва ми се трудно не убеди онези 40-50 души, присъствували на събранието, което естествено най-много вярват на очите си.
Сериозни съмнения за неискреност поражда и дългото изясняване на случая. Тази игра на криеници продължава вече шест месеца. Веднага след събранието Хр. Янев е бил готов да реши всички с един замах, дори написва докладни записки до комбинатския партиен комитет, до партийното бюро и ОбК на БКП да бъде освободен. Но после всичко продължава с разговори на „четири очи” – с бившия секретар на Общинския партиен комитет Желязко Георгиев, с партийния организатор Румен Шмилев, със секретаря на първичната партийна организация Димитър Ванчев. Дори и да са го съветвали „да не прави детински работи” (става дума за оставката), Янев е бил длъжен да настоява за по-бързо приключване на случая. Да набере смелост и да обясни искрено случилото се пред другарите си в първичната партийна организация. Вместо това той излиза в отпуск, а след това все не намира време да се яви на насрочените заседания на партийното бюро (неколкократно, според Д. Ванчев).
Едва ли ще бъде правилно, ако цялата вина, поне по изясняването и приключването на случая, стоварим върху Христо Янев. И партийното бюро, и секретарят, и комунистите, всеки поотделно и всички заедно носят своята вина. Още от онова бурно събрание, което завършва сякаш нищо не се е случило. С дежурното решение: „Задължава работните комисии да разгледат постъпилите мнения и предложения…” Как нито един не се решава да каже: „Чакайте, бе другари, секретарят на партийния комитет напусна демонстративно… Длъжни сме да вземем някакво решение…” Отлично отработеният с години рефлекс: да не даваме оценка, да не търсим сметка на стоящите над нас в партийната йерархия. За съжаление и комисията по организационните въпроси на ОбК на БКП, запозната със случая, не проявява по-голяма взискателност. Тук пък вероятно решаващ е бил един друг, не по-малко порочен рефлекс: обезателно да защитим нашия номенклатурен кадър…
В нашия разговор Христо Янев не скри, че според него партийната организация в първо обособено производство най-трудно намира партийно-политически средства за въздействие. Може и така да е, щом го казва секретарят на партийния комитет. Но тази критика като бумеранг се връща върху самия него. Нали е един от редовите комунисти в тази организация. Заедно с генералния директор на фирмата, с началника на отдел „ТРЗ”. Комунистите са в правото си да искат точно те, първите хора в предприятието, да дадат тон за промяна в стила и методите на работа, да покажат какво означава да направиш политическа оценка на един стопански проблем. Не е лесно наистина да си пръв между равни. Но времето на тези, които се чувствуват само „първи” изтече.
Матей БОНЕВ