Лилит – първата жена на Адам, символ на женското начало или Демон?

Лилит e символ на протеста, гнева и неопитомената сексуалност на жената.

Лилит е жена в най-широкия и съвременен смисъл на думата. Най-старите археологични доказателства за митологичното ѝ съществуване датират отпреди 2000 – 3000 години пр. Хр. в Шумер. Тя е изобразявана като красива гола жена, чийто „накит“ е змия.

Персонажът не съществува в Библията.

Ето каква е историята:

В Рая Адам бил много самотен на фона на двойките животни, които виждал там. Адам – бидейки вече около 20 годишен мъж – почувствал ревност заради тяхната любов, и макар че се опитал да се чифтоса със всяка женска, не намерил удовлетворение от акта. По тази причина той проплакал: „Всяко същество освен мен има подходящ партнъор“, и се помолил на Бог да поправи тази несправедливост.

Тогава Бог създал Лилит, първата жена, по същият начин по който създал и Адам, освен че използвал мръсотия и утайка вместо чиста пръст. От бракът на Адам с тази жена произлязъл Асмодей и безчет демони, които все още морят човечеството.

Адам и Лилит никога не намерили покой заедно; когато той поискал да си легне с нея, тя била обидена от това че той настоява тя да лежи. „Защо трябва да лежа под теб?“ попитала тя „Аз също бях създадена от пръст и следователно съм ти равна.“ И когато Адам се опитал да я подчини чрез сила, Лилит в гнева си изрекла магическото име на Бог, издигнала се във въздуха и го напуснала.

Тогава Адам се оплакал на Бог: „Бях изоставен от своята партнъорка“ и Бог изпратил ангелите Sanvi, Sansanvi и Semangelaf да върнат Лилит обратно. Те я намерили отвъд Червеното Море, място изобилстващо с похотливи демони, на които тя раждала повече от стотици демони потомство на ден. Ангелите казали „Върни се незабавно при Адам или ние ще те удавим“. Лилит отговорила: „Как мога да се върна при Адам и да живея като почтена съпруга, след престоят ми отвъд Червеното Море??“. Те и отговорили: „Ако откажеш значи ще умреш“. Тогава Лилит попитала отново: „Как мога да умра, когато Бог ми е разпоредил да поема грижата за всяко новородено дете: момчетата до осмият ден от живота им, този на обрязването (пречистването от греховете) им; момичетата до двадесетият ден. Въпреки това, ако някога видя трите ви имена или образите ви върху амулет над новородено дете, обещавам да го пощадя.“ Те се съгласили на това. Но Бог наказал Лилит, като направил така че всеки ден сто от нейните деца-демони умирали. И когато тя не можела да унищожи човешко дете заради ангелският амулет, тя ще се обърне изпълнена със злоба срещу собствените си деца Лилит не можела да понесе мъжът да доминира и затова проклела Адам и побързала да се завърне в своя дом отвъд Червеното Море.

Въпреки че историята за Лилит се е изгубила от канонизираната Библия, нейните дъщери „лилимите“, навестяват мъжете от хиляди години. През средновековите евреите все още произвеждали амулети с които да държат лилимите надалеч. ПО общо мнение те били сластолюбиви женски демони, които се съвокуплявали с мъжете във всичките им сънища причинявайки нощни полюции.

Гърците възприели вярата в лилимите, наричайки ги Lamiae, Empusae (Насилници-вътре), или Дъщери на Hecate. ПО същият начин и Християните възприели вярата наричайки ги блудници на ада, или сукуби, съответсвието на инкуби. Църковните свещеници и монаси, се опитвали да ги прогонят спейки с ръце обвити около гениталиите стискайки разпятие.

Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейският фолклор, описание на демона Лилит се явява и при Персите, Вавилонците, Мексиканците, Гърците, Арабите, Англичаните, Германците, Ориенталците, и коренните Американски легенди. Също така, понякога тя била асоциирана и с легендарни и митологични личности като Кралицата на Sheba и Елена от Троя. В средновековна Европа тя била обявена за жената, наложницата или бабата на Сатаната.

За мъже които получавали нощни полюции по време на съня си, се вярвало че са прелъстени от Лилит, и непременно изричали заклинание, чрез което да предотвратят превръщането на потомството им в демони. Хората мислели че всеки път когато набожен християнин има мокър сън Лилит се смее. Вярвало се че Лилит била подпомагана в своите кръвожадни среднощни приключения от сукуби, които се събирали с нея близо до „планините на мрака“ и да се веселят с нейният демон любовник Самаел, чието име означава „отровата на бога“. В Кабала се описва, че силите на Лилит са във върха си по време на бледнеенето на Луната.

Съгласно легендата привличането на Лилит към децата идва от вярването, че Бог ѝ отнел децата, когато тя не се завърнала при Адам. Вярвало се, че тя насочила целият си гняв към жените, които раждали новородените деца, и по-специално момчетата. Обаче също така се вярвало, че трите ангела, които били изпратени да върнат Лилит, я накарали да се закълне, че където и да види имената или образите им върху амулети, ще остави майката и детето на мира.

Тези вярвания продължавали с векове. До 18-ти век било обичайна практика в много култури да защитават новите майки и техните бебета с амулети срещу Лилит. Момчетата били най-уязвими през първата седмица от живота си, а момичетата през първите три седмици. Понякога около леглото се рисувал магически кръг, със заклинание с изписани имената на трите ангела, Адам и Ева, и думите „barring Lilith“ или „защитете това новородено дете от всяко зло“. Често амулети се поставяли в четирите ъгъла на леглото и навсякъде около спалнята. Ако дете се засмеело по време на сън, се приемало като знак за присъствието на Лилит. Вярвало се че ако запушат носа на детето ще я накарат да се махне.

А иначе едно от ранните упоменавания за Лилит в еврейската митология имаме в т. нар. The Alphabet of Ben-Sira.

Името на Лилит остава да битува като символ на раздора в щастливото семейство и по-късно приема образа на любовницата-рушителка на семейната хармония.

Интересно е, че символът Лилит присъства и в астрологията. Лилит е известна в астрологичното изкуство като „черната луна“, а луната в хороскопа е символ на женското начало. Следователно „черна луна“ спокойно може да се замести с „черна жена“. Графическият символ на Лилит е обърнат обратно полумесец, оцветен в черно.