Лицето е ключ за подробностите в характера

Външността, с която ни е надарила природата, не се свежда само до съответствие или несъответствие с текущите стандарти за красота.

[ad id=“225664″]

Както изяснява BBC Future, формата, размерите и дори цветът на лицето могат много да разкажат за характера, здравето и сексуалността на човека.

Великите философи са се опитвали да надничат в дълбините на човешката душа, без да обръщат внимание на смъртната опаковка, но древногръцките мислители са отделяли изключително много внимание на външния вид на човека.

Аристотел и неговите последователи дори са написали трактат за това как външността на човека отразява неговия дух.

[ad id=“263680″]

„Меките коси означават малодушие, а грубите – храброст“, писали те. Дързостта, според трактата, е намирала отражение в „блестящите, широко отворени очи с тежки, налети с кръв клепачи“, докато широкият нос (като при едрия рогат добитък) е признак за мързел.

Философите не пощадили и хората с чувствени пълни устни, виждайки в тази черта на лицето признак за глупост „като на магаре“, докато на притежателите на тънки устни се приписвала „гордост, присъща на лъвовете“.

Сега ни учат да не съдим за човека по външността. Но макар че здравомислието подсказва, че не бива прекалено да залагаме на „опаковката“, опитвайки се да оценим качествата на човека, психолозите все пак стигат до извода, че дори най-невъзмутимото лице дава ключ към подробностите на характера, състоянието на здравето и нивото на интелект на неговия притежател.

[ad id=“236993″]

Волевата структура

„Става дума за това, че такива биологични параметри като гените и нивото на хормоните оказват влияние както върху развитието на организма, така и върху формирането на характера“, обяснява изследователят Кармен Лефевър от Нортумбрийския университет в британския Нюкасъл.

Да речем, анатомичната структура на лицевите кости отговаря за това, ще бъде ли лицето сравнително късо по вертикалата и широко, или обратното – удължено и тясно. Както изяснила Лефевър, хората с високо ниво на тестостерон имат по-широки лица, с издадени скули, а характерът им с голяма вероятност ще бъде волеви и понякога дори агресивен.

Става ясно, че взаимовръзката между формата на лицето и доминирането е доста разпространена в природата – тя може да се срещне както в стада на маймуни капуцини (колкото по-широка е муцуната на капуцина, толкова по-голяма е вероятността той да заеме високо положение в груповата йерархия), така и например сред професионалните футболисти.

[ad id=“236999″]

Като анализирал резултатите от световното първенство по футбол от 2010 година, изследователят Кит Уолкър от Колорадския университет в Боулдър наскоро съобщил, че съотношението между ширината и височината на лицето на футболиста се намира в пряка зависимост както с честотата на фауловете, извършвани от полузащитниците, така и с броя на головете, вкарани от нападателите.

(За да изчислите самостоятелно пропорциите на лицето си, сравнете разстоянието между ушите с разстоянието от горната линия на очите до горната устна. Средностатистическото съотношение между ширината към височината е около 2 единици, докато при 16-ия президент на САЩ Ейбрахам Линкълн то е било 1,93.)

Съществува дори мнение, че по формата на лицето може да се досетим за истинските мотиви на политиците. В един от експериментите Лефевър привлякла доброволци за оценка на различни психологически характеристики на бившите американски президенти въз основа на техни снимки, и стигнала до извода, че формата на лицето на политика като цяло съответствала на неговите амбиции и темперамент.

[ad id=“237001″]

Лицето на Джон Кенеди било по-плътно, отколкото например лицето на популярния президент от XIX век Честър Алън Артър. Впрочем подобен анализ на исторически персони вероятно следва да се възприема с известна доста скептицизъм, тъй като за успешна политическа кариера са не по-маловажни такива качества като способност за сътрудничество и висок интелект.

Закръглените бузки като признак за здравословни проблеми

Струва ли си да се учудваме, че както твърдят някои изследователи, за здравословното състояние на човека също може да се съди по неговото лице, при това в най-удивителни подробности.

Например количеството лицева мазнина дава най-добра представа за това, в каква физическа форма се намирате, отколкото привичните методики за измерване (такива като индекс на телесната маса).

[ad id=“238430″]

При хората с по-слаби лица има по-малка вероятност от възникване на инфекциозни заболявания и болестите като правило протичат в по-мека форма; те също така са по-малко склонни към депресии и безпокойство – възможно поради това, че душевното здраве често зависи от физическото.

Защо пълните бузи толкова много говорят за нашето здраве? Бенедикт Джоунс от университета на Глазгоу смята, че разгадаването се крие в новото разбиране за ролята на мастните отлагания в организма. „Състоянието на нашето здраве зависи не толкова от количеството мазнина, колкото от това, къде именно се натрупва тя“, обяснява изследователят.

„Крушоподобните“ хора, при които мастните отлагания основно са съсредоточени върху бедрата и ханша, средно са по-здрави, отколкото тези, при които мазнините се натрупват около торса – съществува мнение, че мастната тъкан, разположена близо до гърдите, е източник на молекули, способни да предизвикат възпалителни процеси в жизненоважни органи. Възможно е пълното лице да сигнализира за наличието на мастни отлагания в по-опасни за организма области, казва Джоунс. А може би лицевите мазнини са опасни и сами по себе си.

[ad id=“218001″]

Освен тези по-очевидни здравословни признаци, за нашето самочувствие може да говорят също едва забележими изменения в цвета на кожния пигмент. Джоунс и Лефевър подчертават, че цветът на кожата, свързан с расовата принадлежност на човека, тук няма нищо общо. Става дума за оттенъци, отразяващи особеностите на начина на живот.

Например кожата с леко златисто-жълтеникав оттенък може да означава добро здраве. Източниците на отговарящите за този цвят органични пигменти – каротиноиди – са плодовете и зеленчуците с оранжев и червен цвят.

Каротиноидите допринасят за укрепването на имунитета, казва Лефевър. „Но при достатъчното им постъпване в организма излишъците, неизразходвани за борба с болести, се отлагат по кожата, придавайки ѝ жълтеникав оттенък.“

[ad id=“225664″]

Освен това такава „светеща от здраве“ кожа повишава физическата привлекателност на човека дори повече, отколкото ярко изразените тонове, които лицето придобива след сеанс за изкуствен загар.

Руменината, на свой ред, сигнализира за добро кръвообращение вследствие на активен начин на живот. Освен това при жените той може да се явява признак на фертилност. Джоунс е установил, че в пика на менструалния цикъл при жените често се появява лека руменина – вероятно поради повишеното ниво на половия хормон естрадиол, който леко разширява кръвоносните съдове на бузите.

Очевидно това е едно от множеството слабо забележими изменения във външния вид и поведението на жената, които в съвкупност повишават нейната привлекателност в периода, когато способността й към зачеване е най-голяма.

[ad id=“263680″]

Интелигентно лице

Както отбелязва Джоунс, всички тези признаци винаги са били очевидни, но учените имали нужда от доста време, за да им обърнат сериозно внимание. Вероятно придобитите от нас нови знания ще помогнат да се реабилитира физиогномиката, която, като се започне от времената на Аристотел, неведнъж се е оказвала в немилост.

Например английският крал Хенри VIII бил толкова скептично настроен към физиогномистите, че дори им забранил да вземат пари за своята работа. Поредният удар срещу репутацията на физиогномиката бил нанесен в началото на ХХ век, когато тя била подложена на преследване заедно с френологията – псевдонаука, твърдяща, че особеностите на строежа на черепа са свързани с особеностите на човешкото поведение.

[ad id=“236993″]

Сега, когато репутацията на физиогномиката отново се възстановява, вероятно ни очакват нови интересни открития. Има мнение, че по лицето на човека може да се съди – макар и приблизително – за нивото на неговия интелект, макар че още не е ясно какви именно признаци ни придават интелигентен вид (разбира се, носенето на очила само по себе си не се явява такъв признак).

Други учени изследват така наречения феномен гей радар – често можем да се досетим за сексуалната ориентация на човека за части от секундата дори при липсата на стереотипни маркери. Какви именно признаци отчитаме при това, досега остава загадка.

Би било интересно също да се разгледат изменените взаимовръзки между характера, начина на живот и външния вид на човека с течение на времето. В едно от изследванията учените изучавали измененията на характера и външността през човешкия живот – от 30-те до 90-те години.

[ad id=“236999″]

Те открили, че мъжете с лица, изглеждащи по-млади от тяхната биологична възраст, в младежките си години се отличавали с по-малка решителност, но със зрелостта са започнали да се държат по-уверено – възможно защото са се учили да компенсират създаваното впечатление на околните за своята младежка външност.

Освен това авторите на изследването открили потвърждение на ефекта Дориан Грей, при който остаряващото лице започва да издава някои аспекти от характера, които не са били изразени на младини.

Жените, отличаващи се с общителен и приветлив характер на възраст до 40 години, с възрастта ставали все по-привлекателни външно, и на 50 изглеждали по-запазени от тези, чийто не така привлекателен характер на младини се компенсирал от естествена красота.

[ad id=“237001″]

Възможно е тези жени просто да са се научили да използват своята външност по най-добрия начин, а също са знаели, че вътрешната им увереност в себе си намира отражение в незабележими на пръв поглед изменения в изражението на лицето.

Както показало едно проведено наскоро изследване, това, как изглежда и се възприема човешкото лице от другите, не е просто сумата на костната структура и оттенъка на кожата.

Учените помолили доброволци да облекат любимите си дрехи, след което заснели лицата им. И макар че дрехите не попадали в кадър, безпристрастното жури отсякло, че на тези снимки участниците изглеждали доста по-привлекателно, отколкото на други фотографии.

[ad id=“238430″]

Такъв резултат е още по-поразителен, ако се отчита, че доброволците специално били помолени да се снимат с неутрални изражения на лицето. Очевидно повишената самооценка така или иначе се появявала на техните лица.

По такъв начин човешкото лице не е просто продукт от биологични процеси.

Не ни е по силите да променим собствените си гени или хормони, но благодарение на възпитанието на личността и повишената самооценка върху нашите лица с времето започват да се появяват по-важни черти.

Източник: megavselena.bg

[ad id=“218001″]