Какво научихме за изкривените отношения между медии и власт в България от скандала в Лондон? Публикуваме коментара на „Капитал“.
Лондон беше тежък сблъсък с реалността за Борисов и неговия екип, защото показа колко неподготвен може да бъде премиерът по основни теми от деня, когато не е в пантофите на домашния медиен уют. На своя територия той е изградил достатъчно механизми, за да отклонява теми, въпроси и внимание.
От една страна, е балонът, който надуват медиите на и около Пеевски, които смазват всяка вътрешна и външна опозиция на властта, оскандалявайки ги с прийомите на жълтите сайтове. Те създават паралелна реалност, в която няма автентични критични гласове – всички са гейове или грантаджии, служещи на чужди интереси, чиято единствена цел е да направят метеж, за да свалят правителството. Няма как да знаем доколко Борисов и неговият екип се съобразяват „със света според Пеевски“, но е показателно, че правителството легитимира неговите булевардни издания, като изпраща министри (някои дори под натиск) да дават интервюта в тях и им дава достъп до ексклузивна информация. Отделно според източници на „Капитал“ в каналите за вътрешна комуникация на правителството тези сайтове се споделят непрекъснато като източници и ориентир какви са обществените настроения. Това нямаше да е проблем, ако тези издания спазваха етичните стандарти за журналистика и не публикуваха всякакви слухове и лъжи, стига да отговарят на спуснатите им опорни точки.
От друга страна е кохортата от придворни журналисти, които оформят нещо като щит около премиера на всяко събитие, без значение дали реже лента на голо поле или води бизнес делегация в чужда страна. Те обикновено задават тона с хвалебствия, въпроси-димки или занимават всички останали със себе си, като по този начин създават атмосфера, в която смислен въпрос трудно може да си проправи път.
От трета е медийната политика на самия министър-председател, който във втория си мандат ограничи значително медийните си изяви, а в интервютата, които дава, посреща с видимо раздразнение въпросите, които не му харесват. През май миналата година той почти прекъсна интервюто си пред bTV, ядосан от това, че на фона на разговора текат кадри от пропаднали пътища вместо от рязане на ленти и километри магистрали. Борисов дори обвини медиата, че е нарушила договорката им.
От четвърта е практиката правителството да разпределя милиони за комуникация на европейски програми на медии без обществени поръчки и по собствено усмотрение. За миналата година това са около 11 милиона лева директни плащания към телевизии и радиостанции (виж тук). Показателна за това от какво значение е държавата като рекламодател в медиите беше реакцията на вестници като „Стандарт“ и „Труд“, които при приемането на новия Закон за обществените поръчки преди седмица призоваха и за вестниците да отпадне изискването парите по европрограми да бъдат опосредствани от обществени поръчки. Това са практики, които създават възможности за рекет между първата и четвъртата власт, отбелязва Деница Сачева, и от които никой няма полза.
Комбинацията от всички тези фактори създава нещо повече от медиен комфорт за Борисов – изкривяване на реалността, при която дори обикновени, злободневни въпроси като тези на българите в Лондон могат да изглеждат като сценарий за оскандаляване на премиера. „Това, че българските граждани са се приготвили с въпроси, а премиерът не се е подготвил с отговори, не може да бъде сценарий за шпионски филм“, коментира Сачева. „Работата на един PR е да предвиди такива въпроси и да предложи обществено приемливи и правдиви отговори. PR-ът се занимава с управление на отговорите, а не с контрол на въпросите“, допълва тя.
Защитната теза на говорителката на премиера Севделина Арнаудова е, че хаосът в залата не е дал възможност на премиера да отговори на по-острите въпроси. Но ако управлението няма търпимост към критиките в каквито и вид и форма да се появяват те, няма причини да очаква реципрочно търпение у избирателите си.
Това, което лондонската случка осветли, е, че притъпената медийна среда, в която работи това правителство, е убийствена за общественото доверие. Или както обобщава Деница Сачева: „Политиците са взаимно омазани с катран и пера, медиите са с ниско обществено доверие, журналистите са унизени и работят в мизерни условия, без възможност да се развиват, а обществото е все по-дезинформирано и деформирано.“
А това е проблем, защото масовото недоверие на публиката към всичко и все по-голямото откъсване на властта от реалността и хората са огромен знак „Стоп“ пред промяната и икономическото развитие на страната. Затова обществото е в перманентно състояние на апатия, граничеща с кататонен ступор по Алек Попов. А тогава оживяват кошмарите.
Източник: capital.bg
