Какво е да си свещеник в селска енория? – разговор с отец Николай

В какво се изразява служението на свещеника? Какво го мотивира да бъде там и с какви проблеми се сблъсква в службата? Коя е положителната страна това, че служи на това място? Какво означава да си християнин и по вяра, и по дела? За отговор на всички тези въпроси, потърсихме отец Николай – енорийски свещеник в село Ловец и на още три села. Ако съдим по състоянието на църквата „Св. Богородица“ в Ловец, можем да предположим какво ще ни разкаже отец Николай…

Отец Николай служи като такъв от 2002 година. Бил е привлечен от църковното пеене и започнал като църковен певец. По-късно станал свещеник. Разговорът с него протича с лекота.

Свещеничеството е голяма отговорност, духовникът трябва да е предан на Бога. Да има свят живот и да дава пример с делата си, казва отец Николай. Чувства се щастлив, когато му служи. Знае, че градът дава повече възможности за развитие, но въпреки това предпочита тази служба, защото духовно е по-благодатна. Вярва, че ако човек търси Бога и приема да върши неговата воля, Бог ще му прати помощници, за да продължи духовното дело.

Отец Николай се сблъсква със страха и недоверието към човека в расо. Мнозина се боят поради това, че не знаят нищо за Църквата. Липсва духовна култура. Нужно е да се разкаже на хората и да се обясни в какво се изразява традицията на Църквата. Човек трябва да може да намери в лицето на духовника приятел, наставник и внимателен слушател. За да се случи това той трябва да търси, продължава свещеникът.

Застаряването на населението и обезлюдяване  на селата е голям проблем пред духовниците.

Млади хора почти няма, гледат да се устроят в града. Причината е, че там са повечето възможности за работа. В малките селища където има безработица, един млад човек много трудно може да се издържа, разказва отец Николай.

За да се справя финансово един селски свещеник, пък и за да не остават хората без духовно лице, той трябва да обикаля няколко села. Няма помощници в службата за извършване на църковните ритуали и трябва да се справя сам. Това означава, че не може да осигури редовни неделни богослужения по всички храмове. В по-малките села се служи на храмовия празник и още един-два пъти в годината. Намерил е начин да служи на български, за да го разбират.

Според отец Николай всяко възпитание ще е устойчиво и трайно, ако е на основата на вярата в Бога. Това ще намали агресията и войната срещу негативното ще бъде спечелена.

„Живеем в бездуховно време. Изчезна любовта между хората. В Библията е предсказано: Излиза на власт злобата, завистта, алчността. Никой не е защитен от посегателство. Затова отправяме молитви към Бога, за нас и за хората, да ни пази от това“, обяснява отец Николай.

Ако наистина вярата ни в Бога е силна и истинска, тя ще предопредели начина ни на живот на земята. Ако имаме вяра само в моменти на трудности, изпитания, това е знак, че вярата ни не е пълна, не е цяла, не е истинска. Християнството не е само решаване на проблеми, а път към Бога.

На 24 май, по случай празника на българската писменост и култура, отец Николай ще отслужи литургия в храм „Св. Пантелеймон“ в село Ягода от 10 часа.