(LU) На 10 юли се навършват:

– 170 години от смъртта на Луи Дагер (Луи Жак Манде Дагер), френски художник и физик /1787-1851/.
След продължителни експерименти той открива процесът, при който образът се отбелязва върху плака, намазана със сребърен йодид, наречен на негово име – дагеротипия. На 19 август 1839 г. френското правителство откупува от Луи Дагер патента на изобретения от него метод за получаване на снимка (дагеротип), първият успешен метод за фотографско изображение. Преди това на 9 януари 1839 г. процесът официално е представен пред Френската академия на науките.
– 165 години от рождението на Никола Тесла, американски физик и електротехник от сръбски произход /1856-1943/.
Той открива принципите на въртящото се магнитно поле, което става основа за създаването на променливия ток. Автор е на изобретения в областта на електротехниката и радиотехниката, сред които асинхронния двигател (1930), различни видове генератори и трансформатори за ток, флуоресцентни лампи и нови видове парни турбини. Никола Тесла изобретява лазерният лъч, използва луминесцентни лампи в лабораторията си 40 години преди индустриалният свят да ги преоткрие. Притежава над 700 патента за изобретенията си.
– 150 години от рождението на Марсел Пруст, френски писател /1871-1922/.
Автор е на произведенията „Наслади и дни“ (1896), „Обществото на Германт“ (1920-1921), „Содом и Гомор т“ (1921), „Содом и Гомор тт“ (1922), „Пленницата“ (1923), „Изчезналата Албертин“ (1995) и др. 
– 135 години от смъртта на Хенри Кърк Браун, американски скулптор /1814-1886/.
– 130 години от смъртта на Педро Антонио де Аларкон и Ариса, испански писател /1833-1891/.
– 125 години от рождението на акад. Анастас Бешков, български географ /1896-1964/.
Преподавател по стопанска география във Висшето търговско училище в Свищов (1940-1947). Завеждащ Катедрата по обща стопанска география в Историко-филологическия факултет (по-късно Биолого-геолого-географски факултет) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1948-1961). Завеждащ секция по икономическа география в Географския институт  при БАН (1951-1964). Председател на Българско географско дружество (1948-1964). Поставя основите на икономическото райониране и на конструктивната география в България. Автор e на „Стопанско-географско поделение на България“ (1934), „Принципи на икономгеографска част“ (1948), „География на промишлеността, селското стопанство и транспорта“ (1957). Лауреат на Димитровска награда (1953). Носител на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1956).
– 120 години от смъртта на Васил Друмев (митрополит Климент Търновски), български писател, политик и църковен деец /ок. 1841-1901/.
Един от учредителите на Българското книжовно дружество /дн. Българската академия на науките/ (1869), действителен член на дружеството (1869) и негов  председател (1898). Ректор на Богословското училище „Св. св. Петър и Павел“ край Лясковец (1878-1884). Митрополит на Търновската епархия (27 май 1884-1901). Депутат в Учредителното народно събрание (1879) и в I Велико народно събрание (1879). Министър-председател и министър на народното просвещение (24 ноември 1879-24 март 1880). Министър-председател на временното правителство (9-12 август 1886). Пръв председател на Българския червен кръст (1885-1887). Родоначалник на българската белетристика – автор е на първата оригинална българска повест „Нещастна фамилия“ (1860). Един от основоположниците на българската драматургия – „Иванку, убиецът на Асеня I“ (1872), първото значително българско драматично произведение.
– 50 години от рождението /1971/ на Иво Прокопиев, български предприемач и издател.
Съосновател на „Алфа финанс холдинг“ АД и на издателската група „Икономедиа“ АД.  Председател на Съюза на работодателите в България (11 октомври 2005-16 май 2006). Съпредседател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (16 май 2006-4 ноември 2010). Почетен консул на Канада в България (2010-2019).
– 35 години от смъртта на Ле Зуан, виетнамски политик /1907-1986/.
Генерален секретар на Виетнамската комунистическа партия (април 1959-10 юли 1986).

Източник: http://www.bta.bg/ .