– 175 години от рождението на Николай Миклухо-Маклай, руски етнограф, антрополог и пътешественик /1846-1888/.
Завършил три етнографски експедиции на неизследваното крайбрежие на Нова Гвинея, изучавал коренното население на Югоизточна Азия, Австралия и Океания (1870-1880). На негово име е кръстено североизточното крайбрежие на остров Нова Гвинея (бряг Маклай).
– 130 години от рождението на Борис Лавреньов, съветски писател и драматург /1891-1959/.
– 90 години от рождението на проф. Ангел Писарев, български учен – инженер /1931-2000/.
Бил е заместник-ректор на Техническия университет в София. Участвал е в изграждането на българската електротехническа промишленост – през 1959 г. под негово ръководство е изградена първата лаборатория за електрически апарати към Машиннотехнологичния факултет на Държавната политехника. Заместник-министър на народната просвета (9 май 1980-14 май 1986). Автор е на научни трудове, технически речници, открития. Носител на орден „Народна република България“ трета степен във връзка с 50-ата годишнина от рождението му (6 август 1981).
– 80 години от рождението /1941/ на Юрген Флим, немски режисьор.
– 75 години от рождението на Цанко Делибозов, български музикант и диригент /1946-2013/.
Главен диригент на Русенската филхармония (от 1993). Диригент в операта в Измир, Турция (2004-2006). Диригент на Софийската опера (2006-2012). Главен диригент на Плевенската филхармония (септември 2012-23 октомври 2013). Носител на награда от конкурса за диригенти „Николай Малко“ в Копенхаген, Дания (1974).
– 75 години от рождението на проф. Венцеслав Кисьов, български актьор и преподавател /1946-2014/.
Играл е на сцените на театрите във Видин, в Габрово, на сцената на театър „София“, на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“, на Нов драматичен театър „Сълза и смях“ и негов директор (2 юни 2006-28 юли 2010), основател на Детско-юношеската театрална студия (1982) при театъра. Бил е ръководител на актьорския клас във Факултета по изкуства на Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград“, където преподава 10 години. Преподавател по актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ (1975-1991, с прекъсване). Има над 100 роли в театъра, киното и телевизията. Автор е на 6 стихосбирки, есета, разкази, публицистика и др., сред които поетичните книги „Пространства на мълчанието“ (2004), „Лист неотронен“ (2006), „Недосънувана нежност“ (1993), „Укротени думи“ (2011), „Усмивката на Бога“ (2013), учебника по театрознание „Методология на първите стъпки“ (2007) и др. Негови творби влизат в антологията „Написано в антракта“ (1998), събрала произведения на съвременни български актьори. Превежда пиеси, стихове и проза от руски и немски автори. Първи чуждестранен лауреат на Ленинската награда за кино (1982) за ролята на Карл Маркс във филма „Карл Маркс. Млади години“ (1981). Удостоен със званието „Заслужил артист“ (1982).
– 70 години от рождението на Константин Димитров, български скулптор /1951-2002/.
Бил е член на Съюза на българските художници и директор на Средното художествено училище за приложни изкуства – София. Заместник-председател на софийската организация на партия „Български демократичен съюз „Радикали“ (23 март 2002-22 ноември 2002).
– 35 години от смъртта на Райко Дамянов, български политик /1903-1986/.
Член на Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (комунисти) /от 1948 г. – Българска комунистическа партия (БКП)/ (1935-1966). Участва като интербригадист в Гражданската война в Испания (1938-1939). Заедно с политика Димо Дичев организира радиостанция „Демократична България“, която излъчва по радио „Мадрид“ предавания на български език за събитията в Испания. Член на Политбюро на ЦК на БКП (1945-14 ноември 1962). Председател на Централния съвет на Общия работнически професионален съюз (1945-1950). Подпредседател на Министерския съвет (20 януари 1950-18 април 1956). Заместник-председател на Министерския съвет (18 април 1956-17 юли 1957) и председател на Държавния комитет за строителство и архитектура (18 април 1956-15 януари 1958). Първи заместник-председател на Министерския съвет (17 юли 1957-27 ноември 1962) и министър на търговията (1 февруари-17 юли 1957; 16 март-25 декември 1959). Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в Vт Велико народно събрание (1946-1949) и председател на Бюрото на Vт Велико народното събрание (9 декември 1947-21 октомври 1949), депутат от 1-ото до 4-ото Народно събрание (1950-1965). Председател на Славянския комитет (17 декември 1962-25 декември 1966). Носител на орден „Георги Димитров“ (1953, 1959, 1963, 1983) и на орден „Народна република България“ първа степен (1974).
– 20 години от смъртта на Катрин Греъм, американска журналистка и издателка /1917-2001/.
Президент на в. „Вашингтон пост“ (1963-1973). Собственик и издател на медийната корпорация „Вашингтон пост“ (1973-май 1991). Под нейно ръководство в. „Вашингтон пост“ печели престижната награда „Пулицър“ за отразяването на аферата „Уотъргейт“, която сваля от поста президента Ричард Никсън на 9 август 1974 г.
– 15 години от смъртта на Мики Спилейн (ист. име Франк Морисън Спилейн), американски писател /1918-2006/.
Автор е на около 50 книги, по които са направени многобройни радио-, кино- и телевизионни адаптации. Частният детектив Майк Хамър е главен герой в 13 от романите му, сред които са „Аз съм съдът“ (1947), „Бърз е моят револвер“ (1950), „Голямото убийство“ (1951) и др. Книгите му са продадени в общо 200 млн. копия в световен мащаб.
Източник: http://www.bta.bg/ .