Categories: БТА

(LU) На 2 юли се навършват:

– 455 години от смъртта на Нострадамус (Мишел дьо Нотърдам), френски лекар и астролог /1503-1566/.
Известен с пророчествата си за бъдещето на света, събрани в книгата му „Центурии“ (1555).
– 130 години от рождението на Иван Иванов, български строителен инженер /1891-1965/.
Кмет на София (25 май 1934-9 септември 1944). Ръководил е проучването и проектирането на водопровода „Рила-София“ и свързаните с него две електроцентрали (1919-1924). Участвал е в разработването на проектите за Бръшлянската напоителна система, цялостното проучване на р. Искър и поречията й от Рила до р. Дунав. Ръководи строежа на хидровъзел „Искър“ (1950-1957), на водноелектрическите централи „Пасарел“, „Кокаляне“ и „София“, на насипния язовир „Панчарево“ и др. Автор e на проект за язовир Бели Искър (1936). Дописен член на Българската академия на науките (1934, изключен през 1945, възстановен през 1991, посмъртно).
– 115 години от рождението на Петър Димитров-Рудар (ист. име Петър Димитров Келов), български детски писател и критик на детска литература /1906-1994/.
Един от основателите (1928) на Дружеството на детските писатели, негов секретар (1928) и председател (1946-1948). Главен редактор на в. „Българо-съветско единство“ (1946-1951). Заместник главен редактор на издателство „Народна младеж“ (1952-1962). Преподавател по детска литература в Държавния библиотечен институт (1952-1962). Автор е на над 20 книги, по-голяма част от тях с разкази за деца и юноши. Автор е и на първите учебници и христоматии за детска литература, сред които: „Нашата детска литература. Ч. I. Поезия“, „Детска литература. Учебник за учителските институти. Т. I-II“ и др. Носител на орден „Народна република България“ първа степен (1976).
– 115 години от рождението на Ханс Албрехт Бете, американски физик от немски произход /1906-2005/.
Работи в областта на квантовата механика и ядрената физика. Той е един от първите физици, приложили теорията на групите за обясняване на квантовомеханични свойства на кристалите. През 1936 г., заедно с американските физици Робърт Бейчър и М. С. Ливингстън, Ханс Бете публикува няколко статии, които обобщават знанията в тази област, признати веднага за класически и използвани повече от 20 години като основни ръководства по ядрена физика. От 1943 г. Ханс Бете работи по Манхатънския проект за разработването на атомната бомба и със знанията си по ядрена физика, ударни вълни и електромагнетизъм допринася за успеха му. Носител на Нобеловата награда за физика през 1967 г. за приносите му към теорията на ядрените реакции, в частност за откритията му, свързани с енергийните източници в звездите.
– 95 години от рождението на проф. Иван Татаров, български архитект /1926-1998/.
Директор на проектантско бюро на община в Тунис (1964-1965) и неин главен архитект (1965-1967). От 1982 г. е ръководител на катедра „Обществени сгради“ във Висшия институт по архитектура и строителство. Участвал е в колективи по проектиране на залите „Универсиада“ (1959-1960) и „Фестивална“ (1967-1968) в София, спортни зали в Перник и Ловеч (1958-1960), Драматичния театър в Търговище (1961) и др. Носител на орден „Народна република България“ първа степен (1986) и орден „Народна република България“ втора степен (1975).
– 85 години от рождението /1936/ на проф. Банко Банков, български строителен инженер, писател и драматург.
Ръководител на обект при строежа на Комбината за цветни метали в Пловдив (1960-1962), инженер-конструктор при изграждането на Нефтохимическия комбинат в Бургас (1962-1964). Преподавал е строителна механика в Университета по архитектура, строителство и геодезия и във Висшето строително училище „Любен Каравелов“. Сътрудник на в. „Литературен фронт“, в. „Пулс“, в. „Труд“, сп. „Отечество“, сп. „Съвременник“ и др. Автор е на над 50 научни публикации, монографии и учебници по строителна механика, на художествена литература – сборници с разкази и новели, драматургични творби. Член на Съюза на учените в България. Носител на годишна награда за драматургия на Съюза на българските писатели (2012), първи носител на националната литературна награда за цялостно творчество „Проф. Димитър Димов“ (26 юни 2015).
– 70 години от смъртта на Фердинанд Зауербрух, немски лекар хирург /1875-1951/.
Един от основоположниците на гръдната хирургия (1904).
– 60 години от смъртта на Ърнест Хемингуей, американски писател и журналист /1899-1961/.
Автор е на романите „И слънцето изгрява“ (1926), „Мъже без жени“ (1927), „Сбогом на оръжията“ (1929), „Зелените хълмове на Африка“ (1935), „Да имаш и да нямаш“ (1937), „За кого бие камбаната“ (1940), „През реката към дърветата“ (1950), на новелата „Старецът и морето“ (1952) и др. Носител на американската награда „Пулицър“ за новелата „Старецът и морето“ (4 май 1953). Носител на Нобелова награда за литература за 1954 г. за майсторството на повествователното си изкуство, доказано и в „Старецът и морето“, и за влиянието, което оказва върху стила на съвременната проза.
– 5 години от смъртта на проф. Ели Визел, американски писател и педагог от румънски произход /1928-2016/.
Професор по философия, хуманитарни и социални науки в „Сити юнивърсити“ в Ню Йорк (1972-1976), в Бостънския университет (1976) и в Йейлския университет (1982-1983). Автор е на повече от 57 книги, много от които са удостоени с престижни литературни награди. Описва преживяванията си в нацистките лагери на смъртта в мемоарната си книга „Нощта“ (1958), преведена на повече от 30 езика. Един от основателите и председател на Съвета на американския Мемориален музей „Холокост“ (1980-1986). Защитава идеята, че нарушаването на достойнството на всяко човешко същество е рана, която прави човека проводник на насилие и нови жертви. Носител на Нобелова награда за мир за 1986 г. за тази своя идея и дейност.