Преди 148 години, на 7 ноември, във Варшава, е родена Мария Кюри – първият човек в историята, печелил две Нобелови награди в две различни научни области. През 1903 г. тя получава Нобел за физика за проучванията си върху радиацията. През 1911 г. я награждават и с Нобел за химия за откриването на радия и полония. Заедно със съпруга си Пиер Кюри проучват радиоактивността – термин, измислен от самата Мария. С помощта на изобретения от Пиер електрометър, тя открива радиоактивността на много химични елементи; нов елемент, наречен от тях полоний на родината на Мария Полша; съществуването на още един елемент, наречен радий, заради силната си радиоактивност. Много противоракови фондации носят нейното име, тъй като проучванията й са дали огромен принос в борбата срещу страшната болест. След смъртта на съпруга й Сорбоната я назначава като първия професор от женски пол в престижното учебно заведение. През цялата си кариера Мария Кюри работи без предпазни мерки с много радиоактивни вещества, незнаейки какви вреди могат да нанесат те на здравето й. На 66 г. умира от апластична анемия – заболяване на костния мозък, причинено от продължителното излагане на радиация. През 1995 г. нейните и на съпруга й кости са пренесени в парижкия Пантеон. Тя става първата – и засега единствената – жена, погребана там заради собствените си заслуги. Ето някои от нейните съкровени мисли и съвети:
Трябва да вярваме, че сме надарени с нещо и че това нещо на всяка цена трябва да бъде постигнато. Не трябва да се боим от нещата в живота. Трябва само да ги разбираме. Животът не е лесен за нито един от нас. Но какво от това? Трябва да бъдем постоянни и най-вече да имаме увереност в самите себе си. Да повярваме, че ни е бил направен подарък, за който трябва да се погрижим. Измамно е целият ви интерес към живота да бъде подчинен на такова бурно чувство като любовта. Не вярвам, че на този свят могат да изчезнат страстта към риска и приключенията. Всяко жизнено нещо, което виждам около себе си е с приключенски дух, който е неизкореним, и се проявява в любознателността. Струва ми се, че това е първичният инстинкт на човечеството: не зная как бихме могли да продължим своето съществуване, ако я нямаше тази страст, както не би могъл да съществува човек, напълно лишен от памет. Добре, че любознателността и приключенският дух никога не могат да изчезнат.
Мечтай за живота като за нещо прекрасно и направи от мечтите реалност. Науката се явява основата на всеки прогрес, който облекчава човешкия живот и намалява страданията. Аз принадлежа към тези, които вярват във величествената красота на науката.
Един учен в лабораторията не е само специалист. Той също е дете, стоящо пред природни явления, които го поразяват, като вълшебна приказка. Длъжни сме да съумеем да споделим с другите тези си чувства. Не трябва да се съгласяваме с мнението, че целият научен прогрес се свежда до механизми, машини, зъбчати колела, въпреки че и те са много красиви.
Само през младостта трябва да се четат тъжни, тежки романи.
Източник: www.webstage.bg
