„Марсилезата“ навършва 226 години

„Марсилезата“ (на френски: La Marseillaise) е националният химн на Република Франция. Написана е от Клод Жозеф Роже дьо Лил в нощта на 25 срещу 26 април 1792 г. след обявяване на война на Франция от страна на Австрия. Оригиналното ѝ име е „Марш на рейнската армия“ (Chant de guerre de l’Armée du Rhin).

[ad id=“225664″]

Днес тя става на 226 години.

Като сборен сигнал на Френската революция тя прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, откъдето произлиза и името ѝ. Има такъв успех по времето след Френската революция, че на 14 юли 1795 г. е обявена за национален химн.

По времето на Империята тя е забранена и е преработена от Ектор Берлиоз през 1830 г.. По-късно, през 1879 г., става отново химн на Франция. Утвърждава се с конституциите от 1946 г. и 1958 г.

Песента е забранена от режима Виши във Франция и в окупираните от Германия райони през Втората световна война и пеенето ѝ е било акт на съпротива. Тя е забранена също и във Френската империя.

[ad id=“263680″]

Историята за „Марсилезата” разказва, че тя е била забранена да се изпълнява както при профашисткия режим и окупацията през Втората световна война, когато е символ на Съпротивата, така и по рано – по времето на Френската империя, режима на Наполеон Бонапарт и реставрацията на Бурбоните през XIX в. Франция при Наполеон и Наполеон III използва или други химни, или няма химн в периода от 1799 до 1870 г.

„Марсилезата“ е съставена от 7 куплета и припев, но на официални събития се изпълняват само 1-вият куплет и припевът. Музиката и текстът на песента са претърпели множество промени през годините. През 1887 г. специална комисия, назначена от Министерството на отбраната на Франция, приема „официалната“ версия на „Марсилезата“.

Поради военния характер на песента често текстът на „Марсилезата“ се критикува като агресивен. Поради тази причина съществуват многократни опити за пренаписване на текста, но той е останал непроменен, тъй като се смята за символ на Френската раволюция.

[ad id=“237001″]

Ето първия куплет и припева – в оригиналния текст и с българския превод, нагоден към мелодията:

Allons enfants de la Patrie, (Напред, напред, деца на роден край,)
Le jour de gloire est arrive! (дойде на славата денят!)
Contre nous de la tyrannie, (С кръв обляно знаме развява)
L’etendard sanglant est leve (2 пъти) (срещу нас тиранството пак)
Entendez-vous dans les campagnes (с кръв обагрен е вражият флаг!)

Mugir ces feroces soldats? (Войски жестоки)
Ils viennent jusque dans vos bras (приближават,)
Egorger vos fils, vos compagnes! (деца, жени избиват..!)

Припев:

Aux armes, citoyens, (На оръжие, мъже!)
Formez vos bataillons, (Във строя, батальони!)
Marchons, marchons, (Напред, напред,)
Qu’un sang impur (вражата кръв)
Abreuve nos sillons (2 пъти) (в браздите ще се лей!)