Мегалитите – загадката на древността

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“

№ 593

[ad id=“225664″]

В Европа мегалитите са разпространени в земите на Испания, Франция, Ирландия, Англия преди 4000-5000 г. Мегалитните паметници в Древна Тракия са от по-късна епоха, ранножелязната (XII-VII в. пр.Хр.). Представени са от долмени, скални гробници, гробове и ниши. По нашите земи долмените се срещат в планините Странджа и Сакар, а най-известни сред тях са край с. Хлябово, близо до Тополовград. В повечето случаи са разположени на открити места по планинските била и ридове. Изградени са от груби масивни плочи – блокове от местен гранит и гнайс. Най често се състоят от една или повече четириъгълни камери, преддверие, а понякога и коридор. Въпреки че досега са разкрити над 600 долмена, те си остават едни от най-загадъчните паметници на тракийската култура. Друг мистериозен паметник в близост до Тополовград е Палеокастро – тракийско скално светилище, представляващо археоастрономически обект с многобройни слънчеви дискове (над 140) с размери от 25 до 90 см в диаметър. Тези дискове при изгрев слънце, озарени от светлина, започват да блестят от слюдата в скалата. Там върху грамаден зъбер стърчи скала, изобразяваща крилато слънце, а самият комплекс в местноста Палеокастро е светилище на един силно изявен тракийски соларен култ с корени още в бронзовата епоха. Наричан в далечното минало Авролева и Мастейра (Свещена планина), Сакар пази безброй неразгадани тайни от отдавна отминали времена.