Мерсия Макдермот – по-българка от всички нас

Има една англичанка, която е по-българка от нас. Името й е Мерсия Макдермот – жената, посветила близо 30 г. от живота си на изследването на българската история, авторката на книгата за Васил Левски “Апостолът на свободата”. Тези дни в. “Труд” се свърза с вече 87-годишната изследователка – филолог и историк, за да помоли за коментар за филма “Дякон Левски”. “Няма да гледам и не бих коментирала филм за Васил Левски – отвърна тя. – Игралните филми за исторически личности са художествена измислица.”

В Благоевград, където легендарната англичанка-българофилка е обявена за почетен гражданин, в днешно време малцина знаят коя е. Дори в служители в държавни учреждения не авторката на едно от най-задълбочените изследвания върху живота на националния ни герой Васил Левски. Това беше установено от кореспондент на “Труд” при запитване във връзка с премиерата на скандалния филм за Апостола.

Мерсия Макдермот е странна птица. Пристига в България като доброволец-бригадир и остава 27 г. За това време е навъртяла близо 20 г. преподавателски стаж в английската гимназия, автор е на биографични книги за Апостола, Гоце Делчев и Яне Сандански, на история на България (1393-1885) и на том, озаглавен “Български народни обичаи”. Говори перфектен български и е обича страната ни. На какво се дължи тази любов необяснима?

Биографията на Мерсия дава донякъде обяснение как се е развила страстта й към България, Съветския съюз и славянството като цяло.

Родена е на 7 април 1927 г. в Плимът, Югозападна Англия. Баща и е военен хирург и семейството пътува много, покрай назначенията му в различни военни бази. Майката на Мерсия е учителка. Бебето е било на годинка и половина, когато баща й е разпределен в британската военоморска база Вей Хай Вей в Китай. През следващите 4 г. Мерсия израства под грижите на китайска бавачка, с която си говорят на мандарин. Пръстът на съдбата понякога се проявява и в реалния живот, не само в литературата. Ето например, семейството на Мерсия се прибира в родината си на борда на кораба „Македония“.

Вече девойка Мерсия развива интерес към социдеите. „Навсякъде около мен се говореше за Съветския съюз – колко лоши са, че са един вид второ качество хора. На тази възраст лошото е много по-примамливо, затова любопитството започна да ме гризе. А особено пък, когато СССР стана наш съюзник! Тогава интересът ми буквално избуя и се превърна в истинска страст“, споделя Макдермот. 14-годишна започва да учи руски сам-самичка вкъщи и през ваканцията се записва на лятно училище. Печели стипендия за оксфордския колеж „Св. Анна“ – за специалност „Френска и руска филология“, но след първата година се отказва от френския, за да може да се концентрира върху руския език. Естествено, започва да се оглежда как да замине в някоя от славянските държави. През август 1946 г. отива в Прага като делегат на учредителния конгрес на Международния студентски съюз, а през 1947 г. й се удава възможност да замине на бригада в бившата федерация Югославия. Сред бригадирите бил поетът Павел Матев, който се сприятелил с англичанката. Същата година той я довежда в един български бригадирски лагер, който строи линията Перник-Волуяк. На следващата година тя участва в строежа на язовир Копринка и в качеството си на ударник на социалистическия труд е наградена със среща с Георги Димитров в резиденция „Евксиноград” край Варна. На строежа на Копринка се запознава със съпруга си Александър Макдермот. Женят се веднага, щом се прибират в Англия. Дъщеря им – Александра, се ражда през 1952 г. (Днес тя е атомен физик.)

От 1962 до 1989 г. с кратки прекъсвания, Мерсия Макдермот е в България. През 1963-1979 г. преподава в Английската гимназия в София. След това (до 1989 г.) води курс по „Национално-освободителното движение в Македония“ към Историческия факултет на Софийския университет.

В момента Мерсия Макдермот живее в Лондон. Тя скоро ще навърши достолепните 88 г.

Обявяват я за шпионин

През 1998 г. Гордън Лоугън – автор на прословутия “зелен” учебник за учениците в английските гимназии и учител в софийската Английска гимназия през 1980-1982 г. , пристига в България и си урежда среща с наш журналист, за да му разкрие зловеща тайна – Мерсия Макдермот е шпионка и има пръст в убийството на Георги Марков. Публикация на въпросния автор в шпионския сайт cryptome.org подробно описва намесата на англичанката в атентата. Тя работела за британското разузнаване МІ-6, за съветското КГБ и за българската ДС.

Едва по-късно става ясно, че на Лоугън май му хлопа дъската. Смята се, че под името Гордън Лоугън всъщност се подвизава душевно болният агент на КГБ Джон Саймъндс.

А междувременно Мерсия Макдермот става Доктор хонорис кауза на Софийския университет през 2007 г. Тя е член на Българската академия на науките от 1987 г. Почетен гражданин е на Карлово и Благоевград, и носител на високите държавни отличия – Ордена на розата, ордена „Кирил и Методий“ и ордена „Мадарски конник”. Първата книга, която издава, е само на английски – „История на България 1393-1885 година“. През 1967 година излиза книгата „Апостолът на свободата”, която е преведена на български през 1970 г. Обсебена е от Васил Левски и носи медальон кичурче от косата му. През 1978 г. издава книга за Гоце Делчев – „Свобода или смърт“. През 1987 година излиза биографията на Яне Сандански, която се казва „Свобода и съвършенство“. В край на ХХ век излиза книгата й за българските народни обичаи.

Източник: Труд