От вестник Септември 1980 година брой 3
Намирам се пред многоетажния жилищен блок „Фикус”. По балконите му белее и розовее разнообразно и разнокалибрено бельо. От чучурките на терасите капе сапунена вода и прави малки бели езерца. Варелите за смет са със зейнали капаци и две рошави, шарени, настръхнали квартални котки водят остър спор за поредния кокал. Кучката на Гочо шофьора разрешава спора в своя полза.
Прозорците са удобно място за изхвърляне на ненужни картофи, лук, увехнали цветя.
В забранено време всяка стринка от осмия етаж е изплезила брашнян дюшек и размахва тупалката. Облаци прах се стелят по прострените долу пелени.
Около асансьора всеки е изпуснал това, което вече не му е нужно: автобусен билет, фас, смачкан пакет „Стюардеса”.
Насреща се задава домоуправителят на тази висока къща.
-Извинете, другарю домоуправител, кажете какво правите с наемателите за създаване на ред и честота, за опазване на околната среда?
-Набелязани бяха много мероприятия. След всеки изминат ден отчитаме все по-високи и по-високи…
Тъкмо даваше изчерпателен отговор и от един балкон надолу полетя една гнила ряпа, която чукна челото на домоуправителя…
Мила, родна картинка!
Тинка ПЕЕВА
