Милка Пиналска: За влюбения всичко е постеля. И простор…

Щурци

Какво стълпотворение на любовта! Щурци.
А аз защо съм тук сама, а аз защо съм..?!
За влюбения и тревите са изискани дворци,
спасително въже му е висенето на косъм.

[ad id=“225664″]

Но в мене е изтляла вече тази сляпа жар
и песента ми гледа в кладенец бездънен.
И аз съм тук изгубена — любовен вехтошар,
между любовите, реални и присънени.

Минавам през тревите — струни за любов,
и гъливерска самота в гласа ми натежава.
Не съм щурец, на глад за любовта готов…
През песните вървя сама и продължавам

[ad id=“236993″]

към сухата трева. И аз съм тук, но и не съм
изопнатата струна на последното си лято.
Стълпотворение на любовта, нахлуващо отвън,
се рее из душата ми — щурче недоразпято,

което тайно се сбогува с необятния си хор,
направил си вселена сред тревата сочна.
За влюбения всичко е постеля. И простор…
А аз от края трябва любовта си да започна.

[ad id=“263680″]

Из книгата „Птици в нощта“

Милка Георгиева Пиналска е родена на 05.07.1965 г. в гр. Първомай, израснала е в с. Градина, Пловдивска обл. и кръвно свързана със село  Кондуфрей, Радомирско. Филолог по образование, автор на две поетични книги: „Коан“ – 2014 г. и „Правопис на мълчанието“ – 2015 г.