Минчо Стоилов – Граница

[ad id=“225664″]

Диво и пусто, бели варовици пръхнат.
Пеят петлите безсънни – гръцки и български.
Часовете ринат с гребени червени.
И смокините, щури от жажда, шетат по хълма.

[ad id=“263680″]

Кучета лаят. Ивайло, гръцки и български.
Мене лаят и душата се сгушва във пазвата.
Козя хлопка се пука отсреща в зеленото,
наболява от обич и боязън полазва.

[ad id=“236999″]

Всяка вечер, всяка сутрин и в дългите зими
стига ли тая бутилка кърваво вино.
Арда ври под краката – риба и камък се мятат
и над мрежата пиле не може да хвръкне.

Нейде по-назад, нейде по пладне,
в един отвесен ден
бяхме млади, млади и луди, пиехме вино,
пеехме песни.
Връщане няма. Думите имат очи, сърцето – болка.
И от мене до тебе тича браздата – кървава вена.

Из „Птици в нощта“