ЕК иска да инвестира в Маришкия басейн и Бобов дол. А какво иска България от Зелената сделка?

Два месеца след крайния срок, даден от Европейската комисия, България най-сетне успя да приеме плана си за енергиен преход към чиста енергия – условие за планиране на политиките в изпълнение на Зелената сделка през следващото десетилетие.

24 часа по-рано Европейската комисия публикува анализ, в който посочва регионите, които според нейната оценка ще могат да разчитат на финансова подкрепа, както и очакванията си за посоката на тяхното развитие. В България те са само два – Маришкият басейн и Бобов дол.

С това двете страни сложиха на масата изходните си позиции преди началото на преговорите, които Европейската комисия ще проведе с всяка от 27-те членки, за да гарантира изпълнението на водещата си инициатива, известна като Европейска зелена сделка.

Амбицията не е висока
Първоначалният преглед на 300-страничния Интегриран план в областта на енергетиката и климата, приет в четвъртък, показва, че българската амбиция не е висока. Целите, които правителството си поставя, се въртят около минимума и дори под енергийните цели, поети от ЕС, още преди обявяването на намерението европейската икономика да стане въглеродно неутрална до средата на века. Заложеното намаление на парниковите газове е 49% при 40% за ЕС в сравнение с 1990 г., делът на възобновяемата енергия е 27% при 32 на сто за ЕС, достигането на енергийна свързаност (с останалите страни от ЕС) е заложено на 15 на сто, колкото е европейският минимум.

От енергийния план става ясно, че той е допълнително коригиран спрямо проекта, даден в Брюксел за одобрение, за да се повиши амбицията за постигане на по-чиста енергия. Така например делът на чистата енергия първоначално е бил само една четвърт от произвежданата и след „препоръката на Европейската комисия“ е увеличен с 2,07 на сто.

Правителството вече обяви, че смята да запази въглищните централи в Маришкия басейн като базова енергийна мощност до 2030 г., а приетият в четвъртък план добавя, че те могат да останат като такива и до средата на века. Въглищата ще останат основен източник за производството на електроенергия с дял от 36,3%, докато слънчевата, вятърната, геотермалната и енергията от биомаса ще съставляват общо 22,7%.

Залага се на ръст на атомна енергия до 35,1 на сто и на запазване на производството на ток от ВЕЦ на 3,5%. Въпреки ангажирането с допълнителни мерки за увеличане на използването на газ в домакинствата и индустрията, делът на синьото гориво ще остане 2,1% от енергийния микс. Така въглищата и АЕЦ ще произвеждат 2/3 от електроенергията в България и към края на следващото десетилетие.

Първоначалният анализ на Европейската комисия видимо се различава от българските намерения. Брюксел категорично смята, че Маришкият басейн трябва да е основен обект на инвестиции от т.нар. Фонд за справедлив преход – компенсаторен механизъм, който предвижда финансово подпомагане от европейския бюджет за регионите, най-силно зависими от замърсяващи производства.

В българския план такава цел липсва. Намаляването на добива на енергия от твърди горива се организира около запазването на ТЕЦ-овете в долината на Марица, като се предвижда увеличаване на производството на чиста енергия (+11%), увеличаване на вноса на енергия от възобновяеми източници и подобряване на енергийната ефективност

Какво иска Еврокомисията?
Европейската комисия представи през декември ключовата инициатива на петгодишния си мандат, своето „стъпване на Луната“ по думите на председателката ѝ Урсула фон дер Лайен – Европейската зелена сделка. В края на годината тя беше одобрена от европейските лидери, с изключение на Полша, която обяви, че има нужда от повече време и пари да занули въглеродните си емисии. Полският премиер Матеуш Моравецки заяви тогава, че Полша ще прецени дали финансовите компенсации, предлагани от ЕС, ще са достатъчни, за да може страната да започне плавно да се отказва от зависимата си от въглищата енергетика. Останалите европейски лидери приветстваха сделката и ѝ дадоха политическа подкрепа.

Месец по-късно Еврокомисията представи и компенсационния механизъм и фонд, чрез които трябва да се подпомогнат държавите, нуждаещи се от по-сериозна модернизация на енергетиката си и развитието на възобновяемите технологии, така че да могат да допринесат за реализирането на Зелената сделка. Очаквано Полша получи най-високия бюджет. За България беше планирана петата по големина сума от над половин милиард евро от Фонда за справедлив преход.

Анализът от Брюксел е отправна точка за преговори с националните и регионални власти, които искат да получат достъп до 100-милиардния фонд. Според Комисията парите за България трябва да се концентрират в два района, в който въгледобива и работещите на лигнити електроцентрали трябва да отстъпят на по-чиста енергетика и развитие на алтернативна заетост.

Кои са българските региони, в които Брюксел иска да инвестира?
За Европейската комисия основната част от парите за справедлив преход в България, трябва да отидат в Маришкия басейн. В мотивите се посочва, че около 85% от работните места (над 12 500 души) във въгледобива в България са съсредоточени в района. 10 700 от тях са миньори, а останалите 1800 работят в маришките централи. В района има поне три големи ТЕЦ, работещи на въглища – държавната „Марица-Изток 2“, двете американски централи „Ей И Ес“ и „Контур глобал“, както и ТЕЦ „Брикел“.

Според анализа на Европейската комисия отказът от производството на енергия от твърди горива не само ще доведе до затваряне на мините, но ще засегне и електроцентралите. Това ще доведе до загуба на работни места и до намаляване на стандарта на живот.

Затова Комисията предлага инвестициите от европейските средства от фонда и от останалите европейски фондове, да се концентрират върху проекти, които да насърчат създаването на малки и средни предприятия, извън въгледобива, въвеждането на нови технологии, инвестиции в цифровизация, обучението на работниците в нови умения и предоставянето на услуги на останалите без работа да си намерят нова. Според Комисията Фондът за справедлив преход трябва да се насочи към инвестиции за въвеждането на технологии за достъпна чиста енергия, възстановяването на замърсената от мините и ТЕЦ-овете земя и рекултивирането ѝ и увеличаването на т.нар. кръгова икономика, която чрез преработването на отпадъците, позволява създаването на нови производства и богатство.

Бобов дол е вторият български район, който според Европейската комисия трябва да има достъп до средствата от европейския Фонд за справедлив преход. Анализът на Комисията сочи, че отказът от въглищата там ще доведе до загубата на около 1500 работни места, като се посочва, че районът вече изпитва социално-икономически трудности заради затварянето на мините. Докладът сочи, че там не само има по-висока безработица, но и миграция заради липсата на алтернативна заетост. Затова Комисията смята, че европейските средства трябва да се насочат към внедряване на мощности за производството на чиста заетост, развитието на други видове бизнес и към даването на нови професионални умения на хората, които ще останат без работа.

Резерви, но без вето
Премиерът Бойко Борисов не се възпротиви на предложената от Европейската комисия Зелена сделка по време на срещата на върха на ЕС през декември. Тогава България подкрепи искането на Франция ядрената енергетика да остане сред видовете енергийни източници, от които да се добива чиста енергия. Срещу това бяха Германия и Австрия, но атомът беше изваден от енергиите, които трябва да се намаляват.

„В България винаги сме поставяли здравето, чистотата на въздуха на първо място в своите програми и трябва да кажем какво е бъдещето на въглищата за 5-10-15-20 години“, каза Борисов.

Още тогава той коментира, че постигането на въглеродна неутралност на европейската икономика в българския случай ще изисква повече от 30 години и трябва да се случи „много бавно, много плавно, по никакъв начин миньорите, работещите в тази сфера, а и самият енергиен микс, да не пострадат“.

През декември Борисов поиска „да се даде необходимото време и дистанция, за да станат бавно процесите“, но не се възползва от правото си на вето.

Какво иска България от Зелената сделка?
България подкрепя усилията на ЕС за справяне с предизвикателствата пред устойчивото развитие на неговите региони, се казва в позиция, приета от правителството.

Според нея „преходът би бил справедлив само тогава, когато води до подобряване благосъстоянието на гражданите и регионите, най-силно засегнати от неговото извършване“. Затова България ще настоява „освен високото ниво на амбиция, да бъдат отчитани регионалните и местни особености и различия, с оглед постигане на един справедлив и балансиран механизъм“.

От плана на правителството за енергийния преход става ясно, че енергетиката ще продължи да бъде най-големият източник на парникови емисии, като намаляването им ще идва от ръста на производството на чиста енергия. В същото време се посочва, че изграждането на вятърни централи е ограничено от над 330 зони по “Натура 2000”, където строителството им е забранено. Сценарият на развитие, заложен в плана, предвижда 20% увеличение на емисиите от селското стопанство, заради разрастването на сектора и запазване на потреблението в транспорта, услугите, домакинствата и индустрията.

Как България си представя енергийната справедливост?
Разбира се, на първо място с достатъчно пари, за да се гарантира запазване на стандарта на живот в засегнатите региони. Засега правителството не е представило публично своите сметки срещу изчисленията на Комисията за необходимост от 6 млрд. евро инвестиции за следващите 7 г. за модернизиране на икономиката за климатичните цели на ЕС.

Що се отнася до декарбонизацията на енергетиката, тя е готова да изгради допълнителни вятърни и слънчеви централи, а ако това е недостатъчно и да внася допълнително чиста енергия. Предвижда се увеличаване използването на биомаса за производството на ток, за отопление, за охлаждане и за транспорт. От плана за развитие на енергетиката до 2030 г. става ясно, че правителството възнамерява да въведе мерки за насърчаване на закупуването на електрически и хибридни автомобили и автобуси, да създаде ниско емисионни зони в големите градове, да увеличи потреблението на нови биогорива и на водородни горива (от 2030 г.).

Предвижда се още забрана на вноса на МПС под Евро IV, пренасочване на превоза на товари към жп транспорт и фискални стимули за ограничаване на конвенционалните горива. За индустрията се залага увеличаване на производството на енергия от природен газ и намаляване на топлинните загуби. За домакинствата се предвижда продължаване на санирането на жилищни сгради, намаляване на топлинните загуби и разширяване на газовата мрежа.

За да си осигури по-евтина енергия България вади като основен приоритет на енергийната си сигурност разнообразяване на източниците и маршрутите за доставка на природен газ и ще продължи проучванията за нефт и природен газ в Черно море. Планира се и либерализация на пазара на ток и постепенно премахване на регулираните цени, което трябва да е завършено до пет години.

Бонка Дипчикова