Ако можем да видим отново
този свят със очи на дете,
как ще паднат омразни оковите,
и ще зърнем, че има небе –
там над нас, вероятно високо,
а пък точно на детска ръка
разстояние – с много посоки,
но зовящи във точка една…
Ще преминем през много забрани,
ще прескочим безброй правила,
ще лекуваме своите рани
със търкулната обич-сълза…
Ще прибираме птици в душата си,
ще рисуваме цветни мечти,
и разперили в полет крилата си
през безкрая ще правим следи…
Ако можем да бъдем… любов.
Тъй, по детски. Без капка умора.
Този свят ще е толкова нов,
че за първи път май ще сме хора.
автор Мира Дойчинова
