Мистериите около Кехлибарената стая не свършват

Историята на прочутата Кехлибарена стая е изпълнена с мистериозни легенди и въпроси без отговори. Защо тя продължава да тревожи умовете на експертите?

Защо няколко поколения императори в продължение на 70 години настоявали за създаването на тази стая? Защо е сътворена от материал, смятан за изключително неподходящ за облицоване? Защо точно от кехлибар, който е мек като материал и нищо по-голямо от шахматна дъска не е било правено от него? Защо до ден днешен е тайна и мистерия? Къде все пак се намира сега истинската Кехлибарена стая?

Днес, наречената осмото чудо на света, Кехлибарена стая може да бъде видяна в Екатерининския дворец в околностите на Санкт Петербург. Санкт Петербург блести с възстановените си дворци и икономически забележителности, но несъмнено Екатериниския дворец е поразителен. Още повече с неговата Кехлибарена стая. Кехлибарът, всъщност представлява смола от иглолистно дърво, който добива своя вид на скъпоценен камък вследствие на редица химически процеси свързани с окисляването. Около Балтийско море са най-големите му залежи и може би това обяснява донякъде защо Руските императори са избрали този материал за ювелирната си идея. Пък и до тогава облицована стая от кехлибар не е правена никога и никъде. Прочутата грандиозност в плановете явно е била в основата на тази идея. Императрица Елисавета веднъж отговорила на въпроса защо именно стая от …смола: „В Древен Рим парче кехлибар се разменяло за един роб!“

Прочутата стая се ражда в края на 18 век. На придворния архитект на Пруския крал му хрумнала идеята да направи кехлибарен кабинет, но дори с помощта на известен датски архитект, а след изгонването му с помощта на шведски архитект, кабинетът не бил завършен, а кехлибарените пана изпопадали.
И ако екстревегантната идея не е поета от Петър I, то днес нямаше да говорим за това. Той дочул за този кабинет и изявил желание да го притежава. През 1716 Фридрих Вилхелм I подарява кехлибарения кабинет на Петър I. В Петербург пристигат непокътнати съндъци с подробен опис на съдържанието, но се оказва, че много неща липсват. Въпреки, че Петър I силно искал да притежава Кехлибарената стая, съндиците дълги години лежали неразопаковани. За тях се сетила неговата дъщеря Елизавета, която възложила на придворния майстор Растрели да възстанови стаята в Зимния дворец. Девет години по-късно тя заповядва преместването на стаята в Царское село, като стаята придобива окончателен вид през 1770 година – 22 пана, 24 колони, 4 мозайки, 180 декорации сред които 12 “лалета”, 12 “рози”, 3 “раковини” допълнени с кристални полилеи и стенни лампи.

И всичко щеше да си стои кротко в двореца, ако през 1939 година Алексей Толстой не предлага на Сталин да подари Кехлибарената стая на Хитлер като знак на укрепване на подписвания договор за ненападане. Писателят мотивира съвета си с факта, че и без това шедьовърът се намира в плачевно състояние. Но Йосиф Висарионович не се решава да се раздели с оригинала и поръчва на прочутия реставратор и каменоделец А. Баранов да направи копие на прочутото произведение на изкуството. Мнителният Сталин е скрил оригинала в подземията на двореца. Успоредно с това от учениците на майстора се създава и макет с мащаб 1:1. И така – в Екатерининския дворец, точно в този момент, вече имало три Кехлибарени стаи.

Когато германците нападат Царское село през септември 1941 година, те откраднали стаята пано по пано – 27 съндъка са откарани в Кьонигсберг, днешен Калининград, където е била сглобена в кралския дворец и отворена за публика. От тук тръгва и първата мистерия? Какво са откраднали германците по време на Втората световна война – копието или оригиналът?

Войната вече е към своя край и на 30 януари 1945 година съветските войски влизат в Кьонигсберг. Съветската армия бързо установява, че Кехлибарената стая е мистериозно изчезнала. Ето и вторият въпрос: къде е отишла тази стая. Версиите са стотици – от потънали в Балтийско море кораби, превозващи стаята, през закопани някъде в Германия части от нея, до екзотична версия за местонахождението на оригиналната Кехлибарена стая у руски милиардер.

Междувременно различни парчета от Кехлибарената стая се появават доста странно на различни търгове. През 1997 Германското правителство успява да конфискува мозайката “Усещане и обоняние”, част от Кехлибарената стая от местен нотариус, който твърдял, че мозайката му е оставена на съхранение от немски офицер, участвал в извозване на стаята от Царское село. Със сигурност въпросите ще продължат. Има данни, че през 1941 г. е решено музейните ценности от Екатерининския дворец да се изнесат в далечен Новосибирск. Възможно е именно там и до ден днешен да се пази шедьовърът. Но други източници твърдят, че заради крехките произведения на изкуството само Кехлибарената стая не заминава на това спасително за някои експонати пътешествие. Така скъпоценните творби се консервират на място: облепват се с хартия, а после – с марля и памук. Което в крайна сметка се превръща във фатална грешка.

Масираната атака на английската авиация през август 1944 г. над Кьонигсберг предизвиква пожар в Кралския замък, където по онова време се смята, че се намира Кехлибарената стая. Лумналият огън изпепелява доста експонати и като Феникс от пепелта се появява легендата за унищожаването на ценния шедьовър…Експертите обаче са на мнение, че произведенията на изкуството тогава не са засегнати от бомбардировката. А творбите се свалят в подземието на двореца, където оцеляват до щурма на съветските войски през април 1945 г., когато Кехлибарената стая се обявява за изчезнала. И по-нататъшната ѝ съдба продължава да е една от най-големите тайни на ХХ и началото на ХХI век.

През 1981 година е взето решение да се възстанови Кехлибарената стая. Трудностите били най-вече заради това, че се работило по чернобели снимки и предварително трябвало да се направят същите инструменти, каквито били използвани преди близо 300 години, като цялата изработка се правела на ръка.

Фрагменти от истинската Кехлибарена стая на 29 април 2000 г. са връчени от министъра на културата на Германия Михаел Науман на президента на Русия Владимир Путин. Флорентинската мозайка „Усещане и обоняние“, една от четирите, направени през 1787 г. по заповед на Екатерина II, и скъпоценен скрин с чекмеджета, сътворен през 1711-а от берлински занаятчия, заемат централно място в обзавеждането на стаята.
На 31 май 2003 Владимир Путин и германския канцлер Шрьодер откриват официално възстановената кехлибарена стая, което съвпада с 300-годишнината на Санкт Петербург. Във възстановката е включена конфискуваната мозайка. Височината на стаята е 7,8 метра, с площ 100 кв.м, използван е 6 тона кехлибар предимно от Калининградските залежи, които съставляват 95% от световните залежи. Възстановката е финансирана от Руското правителство с 8 милиона долара и от немската фирма “Рургаз” с 3,5 милиона. Експертите са на мнение, че резултатът не просто надминава и най-смелите очаквания, но е и по-добър от оригинала.

Търсенето на истинската Кехлибарена стая всъщност продължава и днес. Вече 70 години периодично изникват всевъзможни слухове и мистериозни разкази. Кое все пак липсва – копието или оригиналът? Може би Кехлибарената стая днес е някъде в Русия и тя никога не е изчезвала?