Младите хора – мислещи, търсещи, можещи

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр.126, 1980 г.
МЛАДИТЕ ХОРА – МИСЛЕЩИ, ТЪРСЕЩИ, МОЖЕЩИ
● КОМСОМОЛЦИТЕ ОТ ЦЕХ „ХІІ КОНГРЕС НА БКП” РАЗГОВАРЯТ ЗА ОБЛИКА НА СЪВРЕМЕННИЯ ТРУДОВ ЧОВЕК
Този път не даваме думата на журналисти, публицисти или специалисти за мнения и изказвания по важни морално-етични и обществено значими въпроси. Днес наши събеседници са комсомолците от младежкия цех „Дванадесети конгрес на БКП” в НПКР „Берое” – Стара Загора. В разговора участвуват: Димитър ЖЕЛЯЗКОВ – електротехник, Михаил СТОЕВ – монтажник и комсомолски секретар на цеха, Димчо СТАЛЕВ – шлосер, Светла ИВАНОВА – електротехник, и инж. Николай ТАШКОВ – настройчик. С тях разговаряхме по въпросите:
● Кои са най-характерните черти на съвременната трудова младеж?
● Задоволява ли Ви организацията на работата във вашия цех?
● Кои качества на по-възрастното поколение работници ви допадат и бихте искали да притежавате?
● Считате ли, че е ваш дълг да помогнете на друга бригада, ако тя изостава с изпълнението на плана?
● Кой е решаващият стимул за вас – заплащането, удовлетворението от постиг-натото, признанието и т.н.?

– НАЙ-ХАРАКТЕРНАТА ЧЕРТА НА СЪВРЕМЕННАТА ТРУДОВА МЛАДЕЖ Е ВИСОКОТО Й ОБРАЗОВАНИЕ

– започна разговора Михаил Стоев. – В нашия цех „ХІІ конгрес на БКП” всички младежи са със средно професионално-техническо училище, гимназия или техникум, а имаме специалисти-висшисти. Образованието е в пряка връзка и с квалификацията. Младежите със специалност по-бързо повишават квалификацията си.
Димчо Сталев: – В училището по роботика, което е към завода, ние се подготвяме добре за професията – изучаваме операциите, изпълняваме сходни операции. Голям процент от младите работници в завода са завършилите заводското училище. Аз също съм възпитаник на това училище. Тези, които завършват СПТУ, подписват договор и остават на работа в завода. Но производството на завода непрекъснато се модернизира и за да не изоставаме, ние също трябва да учим. Много младежи продължават образованието си в работнически факултети, в техникумите, във висшите учебни заведения. От цеха, в който работим, в момента 13 души продължават образованието си. Искам да подчертая, че заводското ръководство осигурява условия, за да се учим – учениците ползват намален работен ден, допълнителен отпуск по време на сесиите.
Според мен друга характерна черта на младото поколение е ентусиазмът, с който работят младите хора. При нас често се налага спешно да се реши даден производствен проблем и на младите хора тогава се разчита много.
БРИГАДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПРОМЕНИ МНОГО НЕЩА
Михаил Стоев: – В нашата бригада според бригадното задание и неговото изпълнение се заплаща трудът на хората. Има изграден бригаден съвет, който определя възнаграждението.
Димчо Сталев: – Този начин на организация е по-прогресивен, защото дава възможност да се види личното участие на всеки.
Редакцията: – Според Вас правилно ли се преценява?
Михаил Стоев: – Понякога правилно, понякога – не. В повечето случаи се подхожда справедливо.
Редакцията: – Как реагирате когато е неправилно? Отправяли ли сте въпроса към бригадния съвет?
Михаил Стоев: – Не, не сме поставяли въпроса пред ръководството. Повече коментираме помежду си, но събираме бригадата в края на месеца и тогава разглеждаме този въпрос. Както днес – определяше се коефициентът на трудово участие и който е работил повече – получи повече. Всеки един може свободно да се изкаже – как смята той, какви са впечатленията му. След това бригадният съвет взема окончателно решение.
Николай Ташков: – Не се използват докрай всички възможности на бригадната организация на труда и всички нейни положителни страни. Прилага се само една нейна страна – определянето на заплащането. За подобряване на организацията на труда трябва самата бригада да има право да прави икономии на материали, енергия. Бригадата сега няма никакъв стимул, никой не е предявил някакъв регламент за това колко манипулатори и колко икономии трябва да се направят. Бригадата няма право сама да си определи насрещния план. Например: определя се по план да се направят 10 манипулатора, но бригадата смята, че има възможност да изработи 11. това не се осигурява досега от ръководството, а само по този начин бригадата ще повиши производителността на труда си, а оттам и заплащането. И трети въпрос, който също не е маловажен – бригадата би трябвало сама да определя количествения и качествения си състав, а не да се приемат хора просто за да са на работа. Понякога от ръководството се назначават нови хора, въпреки че бригадата счита, че и с този състав може да се справи с производствената си програма.
Редакцията: – А на ръководството поставяли ли сте тези изисквания?
Николай Ташков: – Поставяли сме ги, само че ръководителите може би чакат ние да ги решим без тяхна намеса. Защо ни обвиняват в лошо стопанисване, в разхищения, като това зависи от предварителната организация и от входящия контрол. Например механиците монтират определени детайли, но ако те са дефектни, тогава използват по-голям брой. Утежняват се материалните разходи на бригадата, без ние да сме виновни за това – други са работили лошо. Има още един пример – ние много време губим за електротаблата, и допълнителен труд влагаме. Няма добра организация на входящ контрол на таблата, така че за дефектите по тях да плаща заводът-производител.
ВРЪЗКАТА РАБОТНИК – РЪКОВОДИТЕЛ
Редакцията: – Как се осъществява връзката на работниците с ръководството на завода, към което вие имате въпроси във връзка с производството?
Михаил Стоев: – Имаме възможност веднага да поставяме въпросите, което ни вълнуват. Началниците на цехове, хората от ръководството, директорите са редовно сред нас. Нашият цех е много важен, тъй като от неговата работа зависи производството на завода, затова и вниманието към нас е голямо.
Редакцията: – Налага ли ви се да оставате извън работно време и как посрещате това?
Михаил Стоев: – Зависи от ефекта от оставането. Ако има нужда, оставаме, без да се съобразяваме с личните си ангажименти.
Светла Иванова: – Обикновено в края на месеца се случва да оставаме. Зная, че е необходимо и затова оставам. Ако не работим по това време, не може да се експедира продукцията.
Николай Ташков: – Има случаи обаче, когато се издават заповеди да преминем на работа на две смени само за да се каже, че се върши нещо. Всички знаем, че при характера на нашата работа на две смени само си пречим. Това се прави, за да се каже, че са взети мерки, да се отчита дейност. Най-тежи на хората тогава, защото дойдат на работа, а няма какво да правят.
Димчо Сталев: – Имаме и немалко случаи, когато няма заповед за удължен работен ден, а комсомолците виждат, че е наложително и остават да си свършат работата.
Николай Ташков: – В такива случаи бригадата сама определя какво е необходимо, кой да остане, кога да дойдат хората от другите специалности.
Много важно е кой и как ще съобщи защо оставаме извънредно. Когато ни се обяснят нещата, е по-друго – хората винаги разбират. Ето сега последният случай направи добро впечатление. Нашият началник Иван Томов ни събра и обясни защо трябва да работим на две смени и с удължен работен ден. След това попита има ли въпроси. Без коментарии и въпроси всички останахме да си вършим работата.
Редакцията: – А може ли така да се организира работата, че да не се налага често да оставате извънредно? От кого зависи това?
Михаил Стоев: – Дали ще оставаме зависи от много фактори – от кооперираните доставки, от работата на другите цехове.
Светла Иванова: – Зависи от преценката на контролиращите качеството на нашата работа.
Редакцията: – Не мислите ли, че ако тази ситуация се повтаря често, хората няма да реагират така, както досега, няма да искат да остават?
Михаил Стоев: – Стремим се да не остават винаги едни и същи хора, а да се редуваме. Тези, които имат неотложни ангажименти, освобождаваме и заменяме с други.
НАСТАВНИКЪТ И МЛАДИТЕ
Димчо Сталев: – Уважавам опитността на по-възрастното поколение. Те са и по-дисциплинирани, докато ние сме някак по-отпуснати и нямаме още производствени навици.
Димитър Желязков: – Има много хора от по-възрастното поколение, които добре си вършат работата, но има и такива, които не са за пример, а напротив.
Михаил Стоев: – Можем да посочим и някои имена. Например другарят Георги Йовчев е изключително опитен, но има и комсомолци, които не му отстъпват като Делчо Иванов, Иван Маринов, Иван Димитров и др.
Димчо Сталев: – Ние всички сме започнали да се учим при по-опитните колеги.
Светла Иванова: – Хубавото е, че щом имаме нужда от помощ, винаги са ни помагали.
Николай Ташков: – Наскоро имаше такъв случай, когато се налагаше да си помагаме взаимно, но аз така разбирам: когато е помощ, да се помага без натякване. Трябва да има по-голяма колегиалност, когато се оказва помощ н другия.
Редакцията: – Как реагирате? Как се подхожда при такива случаи?
Николай Ташков: – С конкретните случаи се занимаваме, но без особен ефект след това, което означава, че не се занимаваме достатъчно.
МОРАЛНИ ИЛИ МАТЕРИАЛНИ СТИМУЛИ
Михаил Стоев: – Всички стимули са важни – и моралните, и материалните.
Николай Ташков: – Според мен за нас като млади хора много важни са моралните стимули.
Димчо Сталев: – Важно е, когато си свършил добре своята работа и това да бъде забелязано.
Николай Ташков: – Но понякога това не се забелязва. Недостатък на профсъюзната работа е, че като се закачат снимките на едни ударници, те си висят три години. В това време други хора стават ударници. Би трябвало да има по-голяма гъвкавост, по-бързо да се реагира. Хората, чиито снимки висят така дълго, се чувствуват неудобно, а тези, които регистрират успехите – не.
Разговорът с младежите от цех „ХІІ конгрес на БКП” не изчерпва въпросите, които поставихме пред младите хора. Диалогът може да продължи и в него да участвуват други младежи, да чуем други мнения. В случая най-важното е позицията на нашите събеседници – хора, които живеят с въпросите на деня, на своята бригада и цех, вълнуват се за по-нататъшната си съдба на работници в едно важно и перспективно производство.
Разговора осъществиха
                                                                                                                                        Недялка ФИЛИПОВА
                                                                                                                                                  и Бонка БЕРОВА