Моят „стобор“ срещу унищожителите на цветята ми

На нищо не прилича, нали? И на мен не ми харесва. Когато изляза на терасата и погледна всичките 11 сандъчета, строени като войници с надигнати щикове, ме обзема меко казано бурно недоволство. В крайна сметка, щом започна да провирам пръсти между набучените шишове за скара, за да откъсна плевелите, аз се намушквам на тях, но не и вредителите, заради които съм ги сложила. С голямо желание си отделям наесен връхчета от цветята, поливам си ги, презимуват, разсаждам ги напролет и… ставам на плашило. Трябва да ви споделя, че аз играя най-успешно тази роля. Гълъбите, да –  за тях става дума, те са и изтребители, и пасящи животни, и големи дразнители. Три години си имахме цяло семейство, което отгледа по 2 малки всяко лято, междувременно им идваха гости и понякога сякаш участвах във филма на Хичкок „Птиците“. Представете си на какво приличаше терасата след ежедневните сбирки и партита, включително и прането, тъй като любимо място за почивка и наблюдателница на гълъбите е високо поставения на стената климатик. Не се случи само да влязат и в спалнята ни, не че не се опитаха…

Тази зима не ги допуснах, преборих се поне с постоянното им местожителство. Но в знак на протест „нашите роднини“ и целият им джинс вероятно, опасаха всичките ми цветя. Улавям ги как с настървение късат листата и успяват да се наместят дори между шишовете.

Ако някой е открил по-надежден начин в борбата с птичките, моля ви, споделете!