„Като пандемия“. Как МВР пести милиони от нощен труд, за да ги загуби в съда

От 1 февруари ставката за един час работа през нощта в МВР е увеличена от 25 стотинки на 1 лев. Проблемът с приравняването на нощния към дневния труд обаче стои нерешен от години, което принуди служителите да водят хиляди индивидуални дела срещу министерството.

През последните две години съдът масово уважава исковете им, което към момента се изразява в загуби за МВР за над един милион лева под формата на обезщетения и съдебни разноски.

Красимир Костов е пожарникар във Варна и работи в системата от 31 години. Намираме го по телефона по време на поредното 24-часово дежурство. Започва разговора с уговорката, че ще трябва да го прекъсне, ако колегите му получат сигнал. Костов се съгласява с готовност да говори по темата, тъй като е сред активните членове на Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР).

Началото
„Не става въпрос само за паричната сума, защото това се отчита като извънреден труд“
„Заведох първото такова дело през 2016 г. за стар период от 3 години назад. Същата година го спечелих – сумата беше около 1200 лева главница плюс 100-150 лева лихва. Тука обаче не става въпрос само за паричната сума, защото това се отчита като извънреден труд и ми добавиха като трудов стаж още около 2 месеца“, разказва пожарникарят пред Свободна Европа.

Впоследствие СФСМВР опитва да убеди ръководството на министерството да възстанови правото на служителите си да приравняват нощния към дневния си труд, но без успех. За последно това беше регламентирано по време на министър Цветлин Йовчев от кабинета „Орешарски“, но Румяна Бъчварова го премахна, докато оглавяваше МВР във второто правителство на Бойко Борисов.

„През 2018 г. с колеги във Варна решихме групово да заведем 45 дела и ги спечелихме всичките. В момента за трети път съдя МВР. На първа инстанция спечелих и на 16 март ще се разгледа делото на втора инстанция. Лично аз от 2013 г. до този момент това приравняване съм си го взел като пари и стаж благодарение на съда“, добавя Красимир Костов.

Според официални данни на вътрешното министерство, предоставени на синдикатите, до 10 януари то окончателно е загубило 684 такива дела, а е спечелило едва 2. На първа инстанция към момента се намират 5290 подобни съдебни производства, а на втора – 978. Към съда вече се обръщат не само пожарникари, а всички служители на МВР, които дават нощни смени – гранични полицаи, полицаи, жандармеристи.

Делата се увеличават
През последния месец и половина цифрите не спират да се увеличават и окончателните решения срещу МВР вече са над 700. В някои области като Хасково, Велико Търново и Перник, например, обаче магистратите започват да отхвърлят искове на служители, които на първа инстанция са уважени. Но броят им е пренебрежимо малък спрямо другите – около 30 такива решения в страната.

„Слухът се разнесе, че колеги водят и печелят дела и започнаха да се увеличават в страната“
„Слухът се разнесе, че колеги водят и печелят такива дела и започнаха да се увеличават в страната. Първо в Бургас, след това в Свиленград и оттам нататък се разрастна тенденцията. Това стана като пандемия – говорим за няколко хиляди дела на служители през последните две години, но последната една година стана бум“, коментира пред Свободна Европа Генади Тенев от СФСМВР, който е сред редовните участници в преговорите с министерството по темата.

Доводите на двете страни
По време на заседание на Съвета за социално партньорство в МВР в края на август миналата година от дирекция „Правна и нормативна дейност“ отхвърлят предложението на синдиката за приравняването на нощния труд с аргумента, че за целта са небходими около 20 милиона лева годишно, които не са предвидени. Другият довод срещу искането е че това право важи само за служителите, наети по Кодекса на труда (КТ), а не за тези по Закона за МВР (ЗМВР).

Тезата на министерството, а отскоро и на някои съдебни състави е че това то се полага само при 7 часа работа нощем, докато в ЗМВР е записано единствено, че нормалната продължителност е 8 часа. Технически приравняването става като се раздели 8-часовият работен ден на 7 и се получава коефициентът 1.143, по който се умножава всеки час работа нощем.

„Основен принцип е че когато нещо не е уредено в специалния закон, се прилага общата норма. В ЗМВР и наредбите към него не е уредено правото на нощен труд и затова масово съдилищата, които уважават искове, приемат, че трябва да се прилага Наредбата за структурата и организацията на работната заплата към КТ. Съдилищата, които отхвърлят искове, пък приемат, че щом го няма в специална норма, служителите нямат това право“, обяснява Тенев.

Допълнителни разходи
Изчисляването на дължимите обезщетения за нощен труд, който не е бил приравнен на служителите, подали иск срещу МВР, обаче изисква ангажирането на вещо лице по всяко отделно дело.

„МВР направи щастливи много адвокати и вещи лица“
„МВР направи щастливи много адвокати и вещи лица, защото средно по едно такова дело съдебните разходи на министерството са около 1000-1100 лева – хонорарите на адвокат и вещо лице, а някои възнаграждения на вещите лица достигат до 250-300 лева. За 3 години нощен труд средно съдът присъжда по около 1200 до 1400 лева на служителите, осъдили досега МВР. Като добавим лихвата и съдебните разноски, които министерството трябва да плати по всяко загубено дело, общата сума отива към 2500 лева“, пресмята синдикалистът.

Той недоумява щом МВР няма пари, за да регламентира приравняването на нощния труд към дневния, откъде взима средства, за да покрива разходите си по тези дела.

„Куриозът е че тези разноски трябва да се плащат от бюджета на МВР. Те твърдят, че в бюджета нямало предвидени пари да увеличат заплащането за нощния труд. А тези милиони откъде ги взимат? При това те самите ги трупат, защото половината от тези разходи са съдебни и за адвокат. Някои адвокати имат по 300 такива дела. 300 дела по 600 лв., защото МВР обжалва масово пред втора инстанция, смятайте колко щастливи направиха адвокатите и вещите лица по тези дела.“

„Вече има напуснали от МВР, за да станат адвокати по въпроси на МВР“
На последното заседание на Съвета за социално партньорство на 23 декември 2019 г. той поставя този въпрос лично пред вътрешния министър Младен Маринов. Отговорът му е лаконичен: „Вече има напуснали от МВР, за да станат адвокати по въпроси на МВР“.

Още засегнати
Последиците от тези процеси във вътрешното министерство обаче вече засягат и други. Преди седмица Висшият съдедебен съвет (ВСС) отпусна 28 125 лева допълнително на Районния съд в Петрич заради хонорари на вещи лица по общо 260 висящи дела по искове на местни гранични полицаи за неизплатен нощен труд. Тези възнаграждения накрая се покриват от загубилия делото, но докато то все още се разглежда, съдът плаща на експертите.

„Други районни съдилища плащат по 200-250 лева, а задачата е еднотипна“
„Като ги разделих, излиза, че на едно дело се плаща по 108 лева за вещо лице. Други районни съдилища плащат по 200-250 лева, а задачата е еднотипна, само цифри се заменят“, коментира по този повод представляващият ВСС Боян Магдалинчев.

Преди ден правосъдният министър Данаил Кирилов пък поиска тълкувателно решение от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса дали по тези казуси съдът трябва да прилага Кодекса на труда и наредбата за заплатите към него, предвиждащи приравняване на нощния труд, или Закона за МВР, в който липсва такава възможност.

Предвид факта, че броят на съдебните решения, осъждащи министерството, надвишава стократно тези, които отхвърлят исковете на служителите, изглежда очевидно къде е проблемът. А докато той не бъде решен, от СФСМВР предупреждават, че броят на делата, обезщетенията и разходите по тях ще продължават да растат.

Бонка Дипчикова