Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.
[ad id=“225664″]
Нейното име често се споменава през Великия пост. На нейно име е наречена Петата неделя на Великия пост. А и Денят в памет на преподобната Мария Египетска, честван на 1/14 април, като правило се пада по време на поста.
Някой си монах Зосима помислил за себе си, че е преуспял в монашеството повече от другите подвижници. Тази съвсем неоригинална мисъл дебне всеки човек, който усърдно се е потрудил за Бога. Неговите усилия придобиват големи размери в собствените му очи, а заобикалящият го свят изглежда като безплодна пустиня.
[ad id=“263680″]
Смирението било необходимо и на Зосима. Но за това той трябвало да отиде не в Александрия, а в най-дълбоката пустиня. Там го очаквала среща с жена, която някога била живяла в същата тази Александрия и я напуснала завинаги. Срещата им трябвало и да смири, и да донесе радост на Зосима, а заедно с него и на цялата Христова Църква.
Величието на светостта, проявено чрез покаянието на една велика грешница. Вече в пустинята дрехите й изтлели. Нямала какво да яде. През нощта се вкочанявала от студ, а през деня слънцето я изгаряло. Нямала къде да се скрие. Глад, тъга, самота. Но най-голямата борба била вътре в нея. Тази вътрешна реалност, отровена от греха, сега разкрила себе си. Желанията горят, полумъртвата от лишения плът се разпалва. Спомените оживяват, застават пред очите и картините на неудържим разврат не искат да си отидат. В пустинята, където освен нея няма нито хора, нито животни, в главата й звучат цинични песни, шеги, смях, непристойни предложения. Тя се бие в гърдите, пада на земята и вика все едни и същи думи: „Пресвета Богородице, помогни ми!” Всичко това продължило 17 години.
[ad id=“236993″]
Само веднъж се причастила Мария, оттегляйки се от света, и не искала, и не трябвало да остави земята, без да се причасти още веднъж. Ето, и заради това причастие Зосима отишъл в пустинята. Той вървял, за да види съкровището – великата светица, а тя чакала той да дойде с великото съкровище – светите Тайни.
Тя помолила Зосима да отиде след една година при нея. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път. Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва. Натъжил се старецът и не знаел, къде да я погребе. Като оглеждал мястото около светата покойница, той забелязал на пясъка написани следните думи: „Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта“.
[ad id=“236999″]
От тези думи Зосима узнал, че се е поминала същия ден, когато се причастила със Светите Тайни. Това било на 1 април 530 година. Само за няколко часа тя преминала разстояние, което той изминал за 20 дни. Със сълзи и молитви погребал старецът преподобната и след това се върнал в манастира. Там той разказал подробно на братята за подвизите на св. Мария. Всяка година в деня на нейната смърт те чествували паметта й, а нейното житие предавали устно на по-младите монаси.
[ad id=“237001″]
Животът и благочестивите подвизи на преподобната Мария Египетска ни показват, до каква степен на падение може да достигне човек, когато се отдаде на греха и порока, и до каква висота на нравствено съвършенство може да се издигне, когато върви по пътя на вярата и добродетелта. Тежка е борбата с плътските страсти, порочните наклонности и лошите желания, но силата на покаянието преобразява човека. Вътрешната борба със злото, която в различна степен бушува в душата на всеки човек, изисква огромна духовна сила.
[ad id=“238430″]
Победител в тази борба може да бъде само онзи, който напрегне всичките си духовни сили и чрез искрена молитва заслужи Божията помощ. Така, по примера на преподобна Мария Египетска, ние ще можем да победим всички изкушения и като нея ще достигнем високо нравствено съвършенство.
