Като станал епископ в Неокесария, имало само 17 християни, а преди смъртта си узнал, че в града са останали 17 езичници.
Проявил добродетелни дела и пазил Църквата от ереси. Починал в 265 година.
Смята се, че блажената кончина на св. Григорий Неокесарийски била между 266 и 270 година. Недълго преди смъртта си (през 264 г.) той, заедно с брат си Атинодор, епископ на Понт, присъствал на Антиохийския събор против Павел Самосатски.
Освен чудесния по своя произход символ на вярата, на св. Григорий Неокесарийски принадлежат „Каноническо послание“ (по повод нападението на Понт и на цяла Мала Азия от борейците и готите) и „Похвално слово за Ориген“.
Мощите на св. Григорий Чудотворец първоначално били в създадения от него Неокесарийски храм. През 1587 г. главата на светеца била пренесена в Улисипон (Лисабон).