На 18.11 преди двадесет и осем години в зверска катастрофа загиват кметът на община Опан и неговият заместник

Преди двадесет и седем осем години на тази дата(18.11) един самосвал караше в средата на пътя и жигулката, с която пътувахме поднесе и се удари в него.  Да, вярно е, че нашата кола се подхлъзна, защото точно там се влива едно черно пътче, от което някой трактор беше докарал сума ти пръст. Тази практика продължава и до днес. Огромните трактори си оставят калта от есенната оран по асфалта и чакат дъжда да я измие. Но не това ми е темата. Експертите доказаха, че ударът е станал на едни осем сантиметра около осевата линия. Тези мизерни осем сантиметра се оказаха фатални, защото водачът на камиона се движеше, както казах, по средата на пътя, нищо че имаше около метър и половина до банкета, нищо че в правилника пише, че всеки трябва да се движи най-вдясно на своята лента. Той е голям и силен-защо да се съобразява с някакви си там жигулки по пътя. В резултат на това, на място загинаха водачът на лекия автомобил Игнат Токучев – кмет на община Опан и Митко Дойчев – негов заместник. Хора в силата на годините си. Водачът на камиона така и не беше наказан, защото съдът постанови, че след като експертизата не е постановила точно от коя страна на осевата линия са тези осем сантиметра – виновни няма. Прокурор по делото по това време е Диньо Бозаджиев. Моя милост беше в тази кола със счупени челюсти, орбити, синуси, черепи и прочие части по главата ми, след което се събудих на път за моргата. Имам  некролог написан от колегите ми. Чак по-късно като го прочетох разбрах колко хубав човек съм бил и как те никога нямало да ме забравят. Не знам защо господ е решил да ми подари още живот. Може би, за да заслужа неговата милост в бъдеще. На този етап като че ли не заслужавам неговата милост, като се има предвид начина, по който живея. Амин.