На 18 март църквата почита Св. Кирил Йерусалимски

Св. Кирил Иерусалимски Архиепископ – от благочестиви родители. По негово време – 7 май 351 година станало чудесното появяване на кръста Господен на небосвода над Голгота, простиращ се до Елеонската планина.

Оклеветен пред Юлиан Отстъпник, страдал на заточение. Възвърнал се при император Теодосий Велики, починал през 386 година.

Св. Кирил е роден около 315 г. в Йерусалим или неговите околнисти. След като прекарал част от живота си като отшелник и подвижник, бил приет в клира и посветен първоначално в дяконски и презвитерски чин, а през 346 г. тогавашният Йерусалимски епископ Максим го избрал да подготвя оглашените за кръщение и да наставлява новопокръстените. Прилежното и плодотворно изпълнение на това свещеническо задължение станало причина през 348-351 г., след смъртта на епископ Максим, св. Кирил да бъде избран за негов наследник.

Заради своята твърдост и ревност към чистотата на православната вяра по време развихрилата се арианска ерес Йерусалимският светител бил свалян три пъти от епископската катедра.

Св. Кирил се ползвал с голямо уважение от цялата църква и взел дейно участие на II Вселенски събор (381 г.). Доживял до дълбока старост и починал през 386 година. Църковните отци и писатели го наричат „мъж със свят живот“ и „защитник на апостолското учение“.

„Постим… не като да мразим гнусните неща, но очаквайки въздаяние – за да можем да се насладим на духовната и мислената Трапеза, виждайки духовно над осезателното, и да пожънем в радост в бъдния век, сеейки сега в сълзи.“
(Св. Кирил Йерусалимски, из „Катехизическо поучение“).

„За всекиго нашият Спасител се явява съответно на неговото душевно настроение: за искащия веселие Той е лозе, за желаещия да влезе – врата, за желаещия да принесе своите молитви (към Бога, бел.ред.) – ходатай и архиерей. Или: за имащите грехове Той става Агнец, за да бъде заклан за нас и за всички бива всичко, пребивавайки неизменен в тъждеството на Своето естество.“

“Ако погледнеш към небето (през нощта, бел.ред.) към блестящите като свещи безчислено множество звезди и помислиш, че през целия ден суетилите се хора сега, през нощта (предавайки се на сън, бел.ред.) с нищо не се отличават от мъртвите, тогава ще се погнусиш от човешките грехове.“