На 3 май Църквата отбелязва Неделя след Пасха ­ на Разслабления

Неделя след Пасха ­ на Разслабления (т.е. на освободения от болест) (В древния Йерусалим при така наречените „Овчи порти“ се намирала къпалня (нейните останки са открити при археологичеки разкопки през 1881 година). Наричали я Дом на милосърдието, на еврейски Витезда. Тя имала пет притвора (отделения), пълни с множество болни – слепи, хроми, нещастни. Те стоели там и чакали чудото – да слезе Ангел Господен от небето, да раздвижи водата, за да стане тя целебна. Който успеел да влезе пръв в лечебната вода непременно щял да оздравее, независимо от каква болест страдал.
Сред множеството имало един човек, който чакал цели 38 години. Като узнал за дългото му боледуване, Иисус Христос го запитал: „Искаш ли да оздравееш?“ Болният Му отговорил: „Да, но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата“. Иисус му казал: „Стани, вземи одъра си и ходи!“ Човекът веднага оздравял, взел одъра и си тръгнал.
На това чудо Господне е посветен и празникът, наречен Неделя на разслабления (т.е. на освободения от болест). Разслабленият чакал цели десетилетия, измъчвал се от непоносими страдания, но нямало човек, който да се трогне от мъките му и да му помогне. Всеки бил зает само със себе си, затворил се в своите лични интереси и не виждал нищо извън тях.
Преди идването на Христа никой човек не виждал, че наред с него съществуват и други, подобни нему човешки същества. В онези времена като морална норма била призната тази на епикурейците (последователи на учението на Епикур). Те смятали за висше благо и цел на човешкия живот личното удоволствие. Не е чудно, че такъв човек е загубил своето достойнство и своята човечност.
В този смисъл са верни думите на евангелския разслаблен, който казал, „че си няма човек“, т.е. такъв, който да притежава човещина и да се смили над него.
Дали хората разбрали урока на Иисус? И колко от нас го помнят и изпълняват днес?).
Св. мчци Тимотей и Мавра (Св. мъченик Тимотей и св. мъченица Мавра пострадали в 286 г. през царуването на Диоклетиан. Те били измъчвани по заповед на египетския управител в Тиваиди Ариан, който по-късно станал също мъченик. Св. Тимотей бил четец при църквата. Той бил задържан под стража и от него искали да предаде църковните книги, които езичниците се стараели да унищожат, защото ги смятали за едно от най-силните средства за разпространение на християнската вяра.
– А кой от людете ще се съгласи да предаде на смърт своите чеда? – възразил на това искане Тимотей. – Знай, управителю, че преписаните от мене книги са мои обични чеда, и когато чета книгите за Бога, пред мене стоят ангели Божии.
Когато след това му предложили да принесе жертва на боговете, Тимотей отговорил: “В мене живее Духът на Христа и затова аз не принасям жертва на езическите богове”. А на заплахите, че той ще бъде предаден на изтезания, Тимотей, спокойно гледайки на поставените пред него наказателни оръдия, твърдо възразил: “Нито жертва ще принеса, ното книгите ще покажа на гонителите на моята вяра”.
Когато видели, че са безсилни да го склонят да се отрече от християнската вяра, мъчителите решили да подействат на него иначе: по заповед на управитела била доведена при Тимотей неговата млада, красива и в хубави дрехи облечена жена Мавра, за която той само преди няколко дни се оженил.
Могъл ли е Тимотей да я види и да не се трогне от милост, могъл ли е да не се увлече от любов към нея и от изкусителен порив към земно щастие? Така предполагали мъчителите, за които била недостъпна възвишеността на християнската душа.
Действително, при вида на жена си могъл да се пробуди у мъченика порив към законно, невинно и поради това висше земно щастие. Но той веднага обуздал своя естествен порив.
– Татко! – извикал той, като се обърнал към своя баща свещеник, който присъствал на неговите мъчения, – моля те, загърни с покривало лицето ми, за да не виждам и не усещам дори аромата на поръсените с благовония женски дрехи…
В недоумение стояла младата жена, като гледала своя измъчен мъж, който не искал да я види.
– Не мога ли аз да ти помогна, и що мога да направя за тебе? – тревожно питала тя своя мъж. – Не за туй ли те мъчат, че ти не си в състояние да изплатиш царския данък? Ако е туй, аз ще продам своята скъпоценна среха, ще продам всичко, каквото имаме, за да можеш да изплатиш дълга…
– Питай, какво можеш да направиш за мене ли? – запитал Тимотей. – Ти можеш да оставиш всичко и да вървиш с мене на подвиг заради Христа, нашия Спасител.
– Когато идвах при тебе – отговорила Мавра, – сърцето ми бе изпълнено със земни мисли и желания. Но сега, като чух думите ти, Дух Божий влезе в мене, и аз желая същото, което ти обикна!
– Ако казваш истината – казал Тимотей, – тогава върви и изобличи управителя за неговото нечестие!
– Страхувм се, че няма да издържа мъките, на които ще ме подложи разяреният управител. Аз съм тъй млада – само на 17 години.
– Надявай се на Бога и той ще ти даде сила да понесеш мъченията! – казал Тимотей и започнал да се моли: “Боже на благостта, Който от човеколюбие спасяваш всички! Милостиво погледни на Твоята рабиня Мавра! Ти си ни съединил в тайнството брак, не ни разделяй и в предстоящия подвиг, и дa не бъдем отлъчени от лика на светите мъченици!”
Вдъхновена от Светия Дух, Мавра пристъпила до управителя и му казала:
– Ти ме привлече тук и ми обеща богати награди, за да погубиш душата ми, но ти не ще ме победиш чрез своите обещания. Аз се облякох в оръжието на Христа, моя Бог, и чрез Неговата сила смело стоя пред тебе.
– Нима и ти предпочитаи смъртта пред живота? – запитал я учуденият управител, и след много убеждавания да я отвърне от онова, което той считал за безумие, заповядал да подложат на изтезания младата жена.
Господ дивно подкрепил младата мъченица. Тя понесла всички изпитания. Като видял нейната непоколебимост, Ариан заповядал да разпънат на кръстове младите съпрузи, един срещу друг. В такова положение те прекарали девет денонощия, утешавайки и ободрявайки един другиго. На десетия ден те се освободили от мъките, като душите им отлетели в небесата.
В Цариград по-късно тържествено празнували паметта на светите мъченици Тимотей и Мавра в построения в тяхна чест храм, близо до Юстиниановите дворци. От това се прави заключение, че в този храм се намирали техните мощи или част от тях.).
Преп. Петър, еп. Аргоски чудотворец