На 3-ти Март 1918 подписваме мир с победената Русия

[ad id=“225664″]

Незаслужено е забравена една бележита дата от българската история – сключването на Брест-Литовския мирен договор. В учебниците по история по време на комунистическия режим беше отразявана съветската гледна точка – тази на победените, за които договорът бележи поражението им в Първата световна война. България обаче е сред победителите на Съветска Русия – един факт, който трябва да има своето достойно място в българската история.

[ad id=“237001″]

И този факт се дължи на победите на Българската армия в Добруджа и Румъния. На всяка тържествена заря отбелязваме имената на ген. Стефан Тошев – командир на Трета армия, и на ген. Иван Колев – командир на славната българска конница, спечелили невъзможни победи и покрили се със слава в битки, които се изучават в световната военна история. Но винаги пропускаме да споменем над кого са тези славни победи. Кой е нападнал България, защитена блестящо от българските воини, благодарение на които България подписва като победител Брест-Литовския мирен договор?

[ad id=“263680″]

В Добруджа руснаците и румънците струпват големи сили и имат числено превъзходство. Ген. Стефан Тошев, начело на Трета армия, разполага 1-ва пехотна дивизия, 4-та пехотна дивизия, 6-а пехотна дивизия, Дунавския отряд, Варненския отряд, Шуменския артилерийски полк, 12-а пехотна дивизия, турския 6-и корпус от 1-ва турска армия и германски отряд от германската Дунавска армия. Към Трета армия е и Конната дивизия начело със станалия легендарен генерал Иван Колев.

[ad id=“218001″]

На 6 септември 1916 г. след атака, продължила само 24 часа, е превзет Тутракан, като атаката на „непревземаемата“ крепост се ръководи от генерал Пантелей Киселов. На 11 септември е превзета Силистра. На 19-21 октомври се провежда атаката при Кубадин. 7-ми Преславски полк влиза в Черна вода. Руската армия, независимо че получава в подкрепление двете, 9 и 10 сибирски дивизии, е разбита, а флотата им е принудена да напусне Констанца. Ето какво пише по този повод полковник д-р Н. П. Николаев:

.Една красива легенда се разнесе по целия свят – легенда за непобедимата и безумно храбра българска конница... Българската конница завършва своя славен път през историята, там, откъдето е започнала своя боен път на юг от Дунава – в Онгъла, в района на Мачин и Николицел. За последен път Европа чува тропотът на конете на „страшните по целия свят българи“ и се оглася от „ужасната песен на конски копита“ на конницата на потомците на хан Аспарух, Крум Страшний и Симеон Велики. В следващите войни, конницата отпада от военните действия, заместена от механизираните и бронирани части.

[ad id=“225664″]

Румънските загуби са ужасяващи – 150 000 убити, 80 000 пленени, 150 000 дезертирали. Руската армия е победена навсякъде и отхвърлена на територията на Молдова. Първа дивизия и 12-а пехотна дивизия достигат до река Прут в Молдова. Успехите на българската конница вдъхновява Вазов да напише стихотворението, посветено на ген. Колев. Благодарение на тези невероятни победи на 3 март 1918 г. България подписва като победителка Брест-Литовския мирен договор с победената Съветска Русия. Този договор е тежък за Русия, която губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България. Благодарение на това развитие Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност. Турция получава територии в района на Батуми и Източен Анадол. Русия води преговорите в Брест-Литовск едностранно, без съгласието на своите съюзници от Съглашението. На 7 март 1918 г. се подписва и едностранен договор с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война. Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 г. предават почти цяла Северна Добруджа на България. Този договор обаче не е ратифициран от румънския парламент.

[ad id=“263680″]

На 29 септември 1918 г. в Солун България сключва примирие с Антантата и излиза от войната. Постигнатите договорености са отменени. Брест-Литовският мирен договор остава в сила само няколко месеца – до 13 ноември 1918 г.
Победена от силите на Съглашението, България е принудена да подпише Нойския договор, наречен от Христо Силянов Ньойската неправда. Но датата 3 март 1918 г. трябва да остане сред звездните мигове в българската история, с които се гордеем. Брест-Литовският мирен договор стана възможен благодарение на блестящите победи на Българската армия и нейните талантливи командири над руските и румънски войски.