На 30 май Църквата почита Преп. Исакий Далматски. Св. Емилия (Задушница)

Лъжеучението на Арий особено се разпространило при император Валент. Той издал указ, всички да бъдат заставени да приемат арианството, а противещете се да бъдат смъртно наказани. Гонението с особена жестокост свирепсвало в Цариград, където всички православни църкви били затворени, а някои били обърнати в конюшни.
Пустинножител Исакий научил за страшните притеснения на православните християни и побързал да отиде в Цариград. Без да се бои от опасностите тойувещавал християните да остават верни на истината.
При това време Валент тръгнал на война против готите.Когато императорът с войската си излизал от града, Исакий застанал на пътя му и му казал: „Господарю, отвори православните църкви и Бог ще благослови пътя ти!“. На другия ден пак му казал това, но бил прогонен. На третия ден Валент се разгневил. Близо до пътя имало тинеста яма, обрасла с тръни. Валент заповядал да хвърлят в нея стареца. Но ангел извел оттам Исакий, който след известно време отново се явил при Валента и му казал: „Ти желаеше моята смърт, но Господ ме спаси. Послушай, господарю, отвори православните църкви, защото в противен случай ще загинеш!“
Валент заповядал на своите приближени Сатурнин и Виктор да затворят стареца в тъмница.
„Ако ти се върнеш от войната, то аз ще бъда лъжец!“ извикал Исакий на заминаващия Валент. – Аз ти казвам, че няма да надделееш враговете, но ще побегнеш от тях и от огън ще загинеш!“
Исаакий бил върнат под стража в Цариград, а царят продължил пътя си. Предсказанието на пустинника се сбъднало. Валент, ранен в сражението, се укрил в един плевник от преследването на враговете му. Но готите запалили плевника и царя по такъв начин загинал сред пламъците.
Когато Теодосий Велики встъпил на престола, въдворил мир в Църквата. Успокоен за християните Исакий пожелал да се върне в пустинята си. Но Сатурнин и Виктор, които се каели, че взели участие в гонението против него, склонили го да остане в Цариград. Сатурнин му построил в околностите на града обител, в която скоро се събрали много иноци. Исааий наставлявал братята на добродетелен монашески живот и им давал пример на кротост и милосърдие към нещастните.
Той умрял в дълбока старост около 380 г., след като определил заместника си за игумен – един инок, на име Далмат, от когото обителта по-късно получила своето название, та и нейният основател останал в църковната памет като Исаакий Далматски. Мощите на св. Исаакий били поставени в църквата “Св. първомъченик Стефан“.
Света Емилия произхожда от богат благороднически род. Тя е майката на св. Василий Велики и на Св. Макрина, както и на още пет дъщери и трима синове. Двама от синовете ѝ — епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски са обявени за православни светци. След като децата ѝ напускат дома ѝ, св. Емилия и най-голямата ѝ дъщеря основават женски манастир.

Емилия доживява дълбока старост. Когато починала, по нейно желание е погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете ѝ. Обявена е за блажена.