На 30 ноември църквата почита Свети апостол Андрей

Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици.
Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: „Ето Агнецът Божий!“ Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден. След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: „Намерихме Месия“, и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци“. От тогава те навсякъде вървели подир Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.
След Възнесение Господне и слизане на св. Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. Проповядвал усърдно и в Понт и Гърция.
В края на земния си живот в Патра бил хвърлен в тъмница. Християните като узнали за затварянето на своя любим учител, обкръжили тъмницата и искали да го видят, но тъмничните врати били заключени.
Ап. Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Те влезли и се молили заедно. Като поискал вино и хляб, той извършил тайнстовото Евхаристия, причастил всички и след това ръкоположил Стратоклий за епископ. Християните били в голямо вълнение. Те искали да убият Егеат и насила да освободят ап. Андрей. Но той ги сдържал. Ап. Андрей прекарал цяла нощ в молитва и беседа с вярващите. След това благословил всички, разпуснал ги и с кръстно знамение отново заключил тъмничните врати.
Осъдили го на смърт. За да продължат страданията му го привързали към кръста. Няколко хиляди души се струпали около него, негодувайки срещу решението на управителя. Егеат, уплашен от вълнението, се съгласил с желанието на народа и сам отишъл на мястото на наказанието, за да заповяда да снемат Андрей от кръста. По заповедта на Егеат слугите започнали да отвързват апостола от кръста. Апостолът предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина. Християните погребали светия мъченик. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята смърт посещавали гроба на апостола. Те служили усърдно на Бога и помагали на бедните.

При император Констанций (337-361 г.) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били поставени в църквата „Св. Апостоли“. Но когато кръстоносците завладели Цариград те ги пренесли в италианския град Амалта. Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и до сега. А честната глава на св. Андрей Първозвани била в Рим. През 1964 г. тя бе предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения между двете свети църкви.

Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първият епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.