На 5 февруари църквата почита Св. мъченица Агатия (Добра)

При римския император Декий (249–251) имало жестоко гонение против християните. Във всички области на империята било заповядано да ги предават на мъчения и смърт.

По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада девойка, на име Агатия (Добра). Тя била християнка и се славела със своята красота, добродетел и знатен род. Родителите й оставили голямо богатство, но тя малко ценяла земните блага, обичала Бога повече от всичко на света и затова, когато до Сицилия стигнала вест за гонението против християните, тя почнала да се готви за мъченичество.

Действително, управителят на страната Квинтиан не закъснял да прати войници за Агатия. Девойката, като чула за тяхното пристигане, влязла в стаята си, помолила се Богу и след това спокойно и смело отишла с войниците в град Катания.

Управителят я настанил у една богата жена-езичница Афродисия, която заедно със своите пет дъщери водела живот разкошен и греховен. Той поръчал на тая жена да употреби всички старания, за да отвлече Агатия от нейната вяра. Афродисия изпълнила повелята на управителя: тя уговаряла девойката да принесе жертва на боговете и се стараела да й внуши любов към земните радости. Неуспяла в това начинание. Управителят видял, че увещанията са напразни и повикал Агатия на съд. Агатия доказвала лъжливостта на езическите богове. Управителят заповядал да отведат Агатия в задушна и мрачна тъмница и на другия ден отново я повикал. Тя отново не се отрекла от вярата си. Тогава управителят заповядал да я привържат към стълб и да я бият. Агатия починала в тъмницата. Катанските християни погребали тялото й.

Малко време подир това Квинтиан се отправил за Палермо, за да присвои имота на светата мъченица. При преминаване на една река конете му се подплашили и го хвърлили в реката, където се удавил. Подир нейната смърт християните построили църквица над нейната гробница. Простата дреха, която тя обикновено носела, била поставена на гроба й за спомен на нейното смирение.

Жителите на Катания благоговейно тачат нейната памет. Недалеч от града се намира вулканът Етна, който от време на време бълва огън и гореща лава. Веднъж, когато страшно изригване застрашавало града с гибел, те взели дрехата на света Агатия и я държали срещу огъня. Бедата минала и катанските жители благодарили на светата мъченица за нейното застъпничество. Това било в годишнината на нейната смърт.