На 6 декември църквата почита Св. Николай Чудотворец

Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май – денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък. С такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено „най-големият между родените от жени“ (Мат. 11:11) св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен.

Свети Николай, архиепископ на град Мира в Ликия е починал на 6 декември 342 г. и светите му мощи се пазели там до 1087 година. Мощите на св. Николай почиват в град Бари до днес във величествената базилика, издигната в негова чест. През 1972 година Римокатолическата църква дари части от мощите на светията на Гръцкия Архидиоцез на Северна и Южна Америка, където те почиват в почит. Частици се намират и в параклиса Св. Николай при катедралния храм на архидиоцеза – Свети Кръст в Ню Йорк, Църквата на Архангелите в Стамфорд, Кънектикът, църквите Св. Николай във Флъшинг и Западен Вавилон в щата Ню Йорк, а също и в разрушената на 11 септември църква Св. Николай до Световния Търговски Център.

Службата, извършвана този ден в чест на светителя е съставена през 1097 г. от руския православен инок на Печерската обител Григорий и руския митрополит Ефрем.

Свети Николай Мирликийски Чудотворец или Свети Никола е източноримски духовник, епископ на град Мира в областта Ликия. Приживе Николай Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците.

Николай Мирликийски е роден през втората половина на III век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патара в Ликия, приел племенника си в храма и оттук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае затова, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.