На 8 октомври Църквата почита преподобна Пелагия и православен мъченик Игнатий Старозагорски

Според нейното житие Пелагия от Тарс се родила в Антиохия. Произхождала от знатно и заможно семейство, отличавала се с изключителна красота и била сгодена за сина на император Диоклециан. По време на гоненията на християните бог се явил в съня ѝ в образа на епископ Клинон, който по това време се укривал в планините. Подтикната от видението, девойката успяла да открие епископа, тайно се покръстила и раздала дрехите и скъпоценностите си на бедните. Нейната майка се досетила, че Пелагия е станала християнка и веднага известила за случилото се годеника ѝ, който се самоубил. Уплашена, майката изпратила съобщение до императора, че дъщеря ѝ е виновна за смъртта на неговия син. Диоклециан обаче, виждайки красотата на девойката, забравил чувството си за мъст и пожелал сам да се ожени за нея. Тя естествено отказала да се отрече от вярата си и била изгорена жива.

[ad id=“225664″]

Свети Игнатий Старозагорски е православен мъченик (свети преподобномъченик), син на Свети Георги Загорски (Старозагорски), роден през 18-ти век. Игнатий учи в Пловдив, където се преселва неговото семейство. Манастирите и църквите са единствените места, в които се пази книжовността по това време. Младият Игнатий, бързо усвоява църковнославянската грамотност след което става монах в Рилския манастир при вуйчо си. Баща му по това време е убит от турци, защото отказва да промени вярата си. Турците насила потурчват съпругата му и двете му дъщери. Искат да потурчат и сина, но той навреме успява да избяга в Румъния. Животът във Влашко е много труден за един млад монах, затова той се завръща обратно в България. Установява се в Търново, но и там турци се опитват да го помохамеданчат. За да спаси живота си, Игнатий приема на думи исляма и веднага бяга в Света гора. Там се отдава на строг монашески живот, но пред съвестта си, паметта на баща си и пред Христос се чувства недостоен. Затова взима решение да умре в името на християнската вяра.

[ad id=“263680″]

Той се явява в съдилището в Цариград, захвърля чалмата на земята и се отрича от турската вяра. Осъден е на смърт чрез обесване, но е удушен жестоко на 8 октомври 1814 г. Тялото му е откупено от светогорския монах, който го придружавал до Цариград, и отнесено в Света Гора.