В град Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани помежду си с тясно приятелство.
Те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След известно време обаче Никифор разбрал, колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе за това.
Това било около половината на третото столетие. Настанало тежко гонение против християните.
Саприкий, като свещеник, бил хванат пръв и отведен на съд при управителя Той безстрашно изповядал пред него вярата си.
Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия. Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт.
Когато дошло времето да наведе глава под меча, той веднага се отрекъл от Христа и извикал с висок глас: „Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва“.
Тия думи ужасили Никифор и той започнал да го увещава. Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то сега останало глухо и за спасителните съвети. Той повторил отречението си. Тогава Никифор, обръщайки се към войниците, извикал: „Мене със смърт накажете! Аз съм християнин!“ Един от войниците се затекъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.
