На кои жители на Богомилово са казвали „детелините” или „крадикончета”? Няколко забавни случки от селото в миналото

Заселници – големите фамилии (История на село Богомилово Част 2)

С историята на старозагорското село Богомилово се запознаваме от книгата  „Жилави корени Богомиловски“, написана от Иван Гочев и Любка Бояджиева. Иван Гочев е наследник на един от първите български родове, заселили се в най-близкото до Стара Загора село.

image0 (9K)

Бедното в началото Богомилово скоро започнало да се замогва, при това с доста бързи темпове. Най-малкото от всички околни села, то обаче имало значителни предимства. Освен плодородната земя, изобилието на вода за напояване, имало и будни, работливи и предприемчиви жители, а и много доброто географско положение – било най-близко до града. Ето защо през 20-те и 30-те години на миналия век селото започнало да се разраства. От околията заприиждали преселници. Надошли забележителни хора: семейството на дядо Рашо от Стара Загора, който купил много земя и създал отлично стопанство; Руси Грозев с братята си – 5-6 души от с. Дерлии, Чирпанско – все добри земеделци с хубави семейства, трудолюбиви, честни; Лудия Ташо и Изгорелия Ташо от с. Руда; дядо Кольо Арпаджика от с. Свобода. Той си построил воденица край село, която обслужвала не само богомиловци.

Заселили се и многобройните семейства на дядо Иван Дунев и брат му Стою Дунев. Почти всички деца на Дуневия род са образовани и се считат за еталон.

 Голям род – 5-6 братя Моньоолар, с чийто баща се разминавахме по затворите – единият влиза, другият излиза.

 От с. Лясково се пресели родът Първови. Те бяха известни с чувството си за хумор, което не ги пущаше и в трудни моменти. Около 1950 година имаше комисии, които ходеха по къщите да проверяват къде има укрито жито. С дълги железни шишове мушкаха в хамбарите, из дръвниците и килерите. Влезли в двора на братята Митьо и Боньо Първови. Разбира се, стопаните не им се зарадвали, но ги поканили любезно, почерпили ги  с ракия. Тръгнали от комисията да ровят за жито. Ходили, мушкали – нищо не открили. Бай Боньо викнал развеселен на жена си: „Тоне, дай стомничката да пийнат момчетата една студена вода! Тъй де, откога са се заблъскали…”

Други два големи рода – Йовчо Петровите и Сейменовите бяха много заможни. След 9 септември потомците им се впуснаха в политиката, станаха известни комунисти в милицията, във войската, но да напреднат не успяха, бяха необразовани. Обаче пръснаха образцовите стопанства, оставени от дедите им…

Добри стопани с много земя бяха и Кузмановите. След 9-ти едни от тях станаха комунисти и въпреки, че и те нямаха образование, успяха да стигнат до високи офицерски звания в армията, а другите подкрепяха горяните и се озоваха по затворите и концлагерите.

От Богомилово е и родът Терзиеви, от който е Иванка Терзиева, която заради връзките си с комунистите, беше убита в участъка малко преди да дойде Народната власт.

През 1928 година дошли заселници-бежанци от Македония и Тракия, тъй наречените маджури.

Много по-късно, вече при социализма, когато започнаха да строят ТЕЦ-овете, в Богомилово се преселиха цели села – Голяма и Малка Детелина. Направиха един нов и хубав квартал. Казваха им „детелините” или по-често „крадикончетата”. За тях се разказваха забавни истории. Едно дете от „детелините” откраднало шапката на училищния директор. Повикали бащата, а той се обърнал с укор към директора: „А бе, директоре, не разваляй сефтето на детето!”

(Visited 35 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error

Харесва ви статията? Споделете,моля!