„На мегданчето с Данчето“ – рецепта за пататник от Триград

Здравейте мои прекрасни, неуморни готвещи приятели! Умувайки с какво да ви изненадам тази седмица, сякаш някакво провидение ме изпрати по лични дела в Родопите. И не къде да е, а в китното селце Триград. За красотата на тази дивна планина е писано много и аз няма да ви отегчавам допълнително, само ще кажа това – ако трябва да бъда заточена някъде, то искам да е тук! Божествено е! Тук се намират пещерите Дяволското гърло и Ягодинската пещера, също и триградското ждрело. А хората – те са най-голямото богатство! Тук си живеят дружно християни и мюсюлмани, граничат си църква и джамия и цялата тази хармония се е отразила на местната кухня. Тук ядох най-вкусния пататник и най-сладкия сутляш. Сега ще ви разкажа за пататника, чиято рецепта колегата готвач благосклонно ми сподели, като му казах на ушенце, че съм от мноооого далеч и повече няма и да чуе за мен. А за сутляша и други десерти, които сме наследили от нашите южни съседи, мисля да си „говорим“ в другите наши срещи, защото знаете, че те са виртуози в тази област и ще ни е нужно време.

Сега за великолепния пататник, който „придружих“ с купичка овче кисело мляко. Този, който ядох, беше поднесен с тепсията/тавичката/, в която беше изпечен. За форма около 30 см. са ви нужни около половин килограм настъргани на едро сурови картофи, около двеста грама хубаво, по възможност овче сирене натрошено. Прибавя се главичка кромид лук – също настърган, сол, черен пипер и джоджен. По желание може да се добави едно яйце, което прави сместа по-компактна и стегната, но не е задължително. В намаслената тавичка слагаме една кора за баница, но от по-дебелите, ако точите – чудесно! Плънката се разстила и отгоре се покрива с друга кора или се завива с долната, ако е по-голяма. Пече се на средна температура, около 180 градуса, само на долна фурна, най-добре на открита плоча. След като се зачерви, се обръща с помощtа на чиния или капак от тенджера от другата страна. След около десетина петнадесет минути и втората страна е изпечена. Пататникът се дърпа от огъня, надупчва се лекичко с върха на ножа и се полива с разтопено масло и сминдух. Колкото повече, по-добре! Завива се с кърпа и на всяка цена излизате от стаята, защото иначе няма да го оставите да си обиколи нивата! Ако решите да се поглезите , добавете кашкавал и малко стрита, суха люта чушка. До нови срещи по старите, прашни калдъръми на старата, прашна и необятна българска кухня!